Днешната история от списанието на АА - Грейпвайн

Пътят на саморазрушението

Моят тридесет и четири годишен живот беше поредица от добре заучено отрицателно мислене и отношения. Така дълбоко пропита с тях беше цялата ми личност, че седем и половина години на интензивна психотерапия, плюс шест месеца в психиатрия, не направиха нищо повече отколкото да си дам позволение да опитам и почти да успея да се самоубия и след това да затъна в жестоко състояние на депресия и тревожност.
Оставих терапията, за да продължа с прогресиращия алкохолизъм зад заключените врати на дома си, пристрастявайки се също така добре към транквилизанти и седативи. В моят не така щастлив начин на живот, си бях утъпкала съвършената пътека на саморазрушението. Тихо и коварно живота на много други беше болезнено засегнат. На тази пътека лежат три разбити брака.
Винаги съм са чувствала като напълно ненужна личност. Мислех, че щом зная ужасяващи неща за себе си и съм ги заключила в ума си, то никой няма да може и да зърне истинското ми аз. От ранно детство чувствах, че съм много лоша. Дори за чужди прегрешения, поемах върху себе си вината, произвеждайки страх, гняв и омраза.
Мислех, че Богът от детството ми не иска да говоря с Него. Ако се обърнех към него, чувствах, че Той изобщо не иска да ме защити, защото изглеждаше, че никога не отговаря на молитвите ми. Той искаше да страдам. Този велик източник на сила стана оръжие срещу всяко възможно здравословно отношение, което можех да развия. Не смеех да обичам никой човек, изобщо, защото знаех, че не съм достатъчно добра, за да заслужавам любов. Уплашена живеех в свят на тишина, често искайки да съм умряла.
Днес, като трезв и възстановяващ се алкохолик, знам че не съм жертва на обществото, на моето обкръжение, нито на моите родители алкохолици, които обвинявах за много мои провали и за емоционалните си проблеми. Аз бях собственият си съдия и съдебните заседатели, бях собственият си тъмничар. Изградих моят собствен ешафод и бях моят собствен екзекутор, настоявайки да бъда наказана за всяка грешка.
Една вечер, преди около шест месеца, оставих чашата с водка и обявих на глас че някак съм решила никога повече да не пия и че съм избрала между живота и смъртта. Казах, че искам да живея, но само ако мога да се науча да живея щастливо.
Единственият ми приятел и доверено лице, една жена неалкохоличка, ме окуражи да се обадя в АА на следващата сутрин. На обаждането ми отговориха две жени от АА, една от които ме возеше на сбирките около месец. Благодарна бях да бъда приета като член от първата си сбирка, четох Стъпките през замрежени и нефокусирани очи. Слушах колкото можех и започнах да разбирам, че тези хора са трезви и щастливи! И това беше, което те ми предлагаха. Направих го бавно, но сигурно, като вярвах на тях и на АА. Чрез милостта на Бог, манията ми да пия ме напусна скоро и зависимостта ми към хапчетата беше преодояна чрез усилена работа с няколко чудесни спонсори и други АА приятели.
След няколко месеца един от моите спонсори ми каза, когато бях готова да предприема Стъпка Четвърта, че мога да започна списъка с недостатъците на характера си със „саморазрушението“. Бях изненадана и разтърсена от това предложение, но то ме подтикна да започна търсенето на истината за себе си. Преди всичко, открих че въпреки че съм физически трезва, моето поведение все още беше саморазрушитено. Чрез проучването на нашата АА-програма, чрез посещаването на много, много сбирки и приемането на „първа помощ“ от моят спонсор, научих че моите мисли бяха първото ниво от моите саморазрушителни действия. Всеки ден (включително и днес), молех моята Висша сила да ми даде сила, смелост и надежда да остана трезва и този ден и да ми помогне да разкрия дълбоко имплантирания си и инстинктивен мисловен процес, да направя всека една мисъл съзнателна. Чрез действането ден по ден, започнах да осъзнавам страхотната сила на ума си, когато работи в синхрон и в съзнание с плана на моята Висша сила и АА програмата. Малко по малко се научавах да улавям тези негативни мисли, които неизбежно предхождаха саморазрушителните действия и така можех да ги убия още в зародиш.
Един ден преди около шест месеца, след един тревожен инцидент, се осъзнах как драскам бързо следните думи: „Не мога да приема саморазрушителните си чувства или действия точно сега. Опитах се, защото това е един стар и доказан метод за справяне със ситуацията, но не можах да ги приема. Чувствам благодарност за Божията любов и за помагащата ръка на АА.“
От деня в който написах тези думи, осъзнах че новият живот е станал мой. Нов новеничък набор от отношения и ценности се родиха през плодононата година на работа по предложените ми Дванадесет стъпки. Трудностите продължават да се случват, но сега знам, че те са част от живота и много по-важното, че отговорите за тях се намират в нашата АА-програма.
АА ми дари прекрасният дар на живота, с инструментите – Стъпките - за построяване и поддържане на щастието. Сега наистина се наслаждавам на моята работа, на рисуването с маслени бои и личният ми живот е приятен и задоволителен. Знам, че помощта от АА е достъпна по всяко време, както най-близките ми АА-приятели го доказват отново и отново.
Също така знам, че саморазрушителните мисли ще се промъкват от време навреме, но сега ги разпознавам и с известна помощ се научих какво да правя с тях. Когато старите отрицателни мисли се появят им казвам: „Може да дойдете, но не може да останете!“

D. E.
Oregon