| 
        
 "Да, и според мен, оби4а майка си" - ами според мен можеше да спреш дотук, защото по това беше моят коментар. Излиза, че сме на едно мнение - все пак , а именно: алкохоликът може да обича. Независимо от това дали обича себе си. Нали си спомняш какво бях написала - че себелюбието не е задължително и необходимо условие за обичането. Знам, че това са трудни понятия: обич към себе си и себелюбие, харесване-нехаресване на себе си, егоизъм и егоцентризъм, включително и (колкото и отдалечено от темата да изглежда) - чувство за справедливост. Няма да разказвам подробно какво имам предвид, не се плашете  Ще коментирам само едно нещо: обичта към себе си. Мисля, че всеки, включително тези, които отиват в АА, обичат себе си по някакъв начин - иначе нямаше да отидат. И пак се връщаме до неведнъж коментирания от мен и тук, и в АА въпрос, че вече са нямали никаква надежда, отивайки в АА. Това според мен изобщо не е вярно: когато няма никаква надежда (а тя, както знаем, си отива последна), човек просто не прави нищо и чака края по какъвто начин избере или прави единственото, което му е достъпно, за да го приближи драстично бързо. Точно това лицемерие на ми допада в АА: всеки е отишъл там с надежда, но после започва да повтаря, че е нямал никаква такава, защото така пише в Книгата. Съвсем като теб в случая, по който говорим в момента: казваш, че според теб въпросният човек обича майка си, но после "включваш" на АА и обясняваш, че няма как да я обича. А обичта му е очевидна.
 
 Иначе с това, че не харесваш у себе си някои или много неща, не правиш изключение по отношение на сума ти нормални хора-неалкохолици
 
 И тъй като отговарям на последното ти мнение, влизам и в размислите ти кого и защо би харесала или нехаресала. Ще ти отговоря с един цитат по памет: "Аз не съм толкова добра, колкото ти ме виждаш, обичайки ме. Но ти ме обичай и аз ще се опитам да бъда по-добра от себе си". Моето мнение е, че ако мислиш по този начин, а не по описания от теб, би имала много по-малко проблеми. Но това е мое мнение, разбира се
 
 А за Михаил Белчев - предлагам ти тази, избрана от мен, част от неговата поезия (защото тук не е АА, където стиховете са забранени. Е, най-малкото са нежелателни.):
 
 Бариерата
 
 Защо не премина и ти бариерата?
 Влакове няма, а тя си стои.
 Тя е опряла в гърдите, приятелю.
 Или си с мен, или встрани.
 Аз ще я вдигна, приятелю, тръгвай!
 Искам да те накарам да полетиш.
 Сто начина има да я преминеш.
 Един от тях е - да пълзиш.
 Ти искаше нощем да я преминеш.
 Да не узнае никой, че си мечтател.
 Мини я нощем, но запомни ме.
 И в тази нощ се ражда предател.
 Защо не преминеш и ти бариерата?
 Влакове няма, а тя си стои.
 Тя е опряла в гърдите, приятелю.
 Или си с мен, или встрани.
 
 Има доста за мислене, нали? И от гледна точка  на АА и от друга страна погледнато. И - да, доста се разписах, извинявайте всички, на които не им е харесало. Но - помним, че всеки има избор какво да чете.
 
 Соння, бъди здрава и усмихната!
 
 Редактирано от Пpиятeл_ka на 10.03.09 18:57. 
 
 |