|
|
| Тема |
 Сънувах, че пия |
|
| Автор |
Xapakиpи ((минаващ)) |
|
| Публикувано | 10.03.09 13:22 |
|
|
|
Знаете как е, толкова е истинско, че се събуждаш с ужас и в паника. И първия миг не знаеш дали е истина или е сън. Но вече си го изстрадал като че да е истина.
В друга държава бяхме. Бяхме жадни. Видяхме някакви лъскави кутийки като редбулските. Казах: "Чакайте първо да видим какво пише в съдържанието." Чух се да казвам - "Ако съдържа алкохол - за мен не". После вече се видях на високо столче пред тясна масичка, такива, каквито опасват витрините в някои заведения.
Пред мен беше кутийката, а до нея стъклена висока чаша, това в чашата със сигурност беше уиски, чисто. Знаех какво е и въпреки това го изпих. Гледах го съвсем кратко време преди това. Не помня да имаше колебание или ако е имало е било за секунда.
Това, което ме притеснява, са мислите (в съня) след като го гаврътнах. Само за секунда беше - край, какво направи, оплеска две години, срина всички усилия. Дотук.
Последваха мъчителни терзания ДАЛИ ДА РАЗКАЖА на спонсора, на сбирката, на всички. Терзанията, че съм пила, бяха несравними с терзанията, че ще ми се наложи да си призная и да започна да броя отново. В съня ми страхът и ужасът бяха не толкова заради срива, риска от връщане в изходно положение и заради загубата на ценната трезвост, а от факта, че ДРУГИТЕ ЩЕ РАЗБЕРАТ...
Това е. Болестта не спира. Нито за миг. Когато не успява да надмогне съзнанието (което вече е малко от малко натренирано), се вплита в подсъзнанието и продължава да човърка, не, направо да разорава онези невидими пластове.
Чоглаво ми е.
Ще се радвам да прочета мислите ви след вашите подобни сънища. Предварително благодаря.
| |
| |
| 
|
|
