Действа... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Днес късно следобед след като си потренирах малко у дома, излязох на разходка в парка,който е най-красивото нещо в града ни.Не бързах за никъде и се чувствах превъзходно,въпреки,че по едно време днес доста ме беше натиснала болестта и то без някаква видима причина.Сега бях добре и се радвах на чудесния ден,на пролетта и на това,че отново я дочаках трезвен и чист.Не мога да опиша това,което преживявах по време на тази разходка,само искам да споделя,че се молех със сълзи на очите това да не спира и да продължава с времето.Благодарих за това,че днес съм вън от постоянния и нарастващ Ад,в който живеех през последните си пиянски години.
Днес се радвах се на това,което си бе истинско Чудо като наистина не мога да го опиша.Както си ходех без да бързам се замислих на кого да го споделя-толкова исках да го споделя с някой мой приятел,но нямах такъв "подръка".Чудех се дали да го споделя тук в дира от страх да не го загубя,но както си вървях се сетих за един пасаж от Голямата книга-Анонимни Алкохолици,който ми дойде на помощ:

"Той не е чак толкова неуравновесен, колкото на тях може да им се струва. Мнозина от нас са изпитвали въодушевлението на таткото. Ние се отдавахме на духовна интоксикация като измършавели златотърсачи, коланът затегнат зад последната дупка, лопатата ни удари на злато. Радостта от освобождението от дългогодишните разочарования нямаше граници. Бащата усеща, че е попаднал на нещо по-скъпоценно от златото. За известно време може би ще се опита да запази новото съкровище само за себе си. Може би няма да си даде сметка веднага, че едва се е докоснал до един безграничен залеж, който ще изплаща дивидентите, само ако той го разработва до края на живота си и упорито раздава целия добив." .....