|
В отговор на:
някой говори нещо, но има друго предвид. Виждам скрити мотиви на някой да ми се подиграе. Подозирам, че нещо ме обсъждат и то не е с хубави думи..В друга посока на социалната йерархия. Натиска ме самосъжаление. Презират ме. Смеят ми се. За тях съм странно животно.
Алкажа, братко, и на мен ми се случи. Добър урок. Оня ден като те четох си казах - е, добре, че на мен не ми се случват такива работи. И като се случи всичко това се сетих, че ти си го описал вече - едно към едно. Благодаря ти, че ме караш да мисля.
Регистрирах се аз в глобалното село онзи ден. Намерих десетина мои стари познайници. Пратих по два реда съобщение на всеки и зачаках. (Не ги вписах в графа “приятели” защото не исках да се натрапвам, защото етого ми ми каза, че съм суперспециална и те един през друг ще се втурнат да ми предлагат виртуалното си приятелство, защото само мен са чакали да се появя там. )
В близките два часа никой не ми отговори.
Сценариите бяха готови, не беше нужно да ги пиша отново:
- Ами да, страхливци, не са ме нито чували нито виждали с години, не знаят коя съм сега, на какво положение съм, достатъчно високо ли съм в социалната йерархия, за да ми обърнат внимание. (Обадих се на приятел от АА, той ми каза: "Ами може би изобщо не са онлайн, я виж кое време е." Как пък не, нещо ме баламосва и той. Сигурно се чудят - тая пък още жива ли е, така къркаше, че чак чудно как е оцеляла пък и надава глас по обществени места. Легнах си разлютена и пренебрегната, с гадене от взиране в компа до среднощ.)
На другия ден със събуждането се втурнах към компа:
- Х. ме покани за приятел, но без да драсне нито ред. (Слава на Бога! Още ме помни. Но виждам нежелание за общуване. Ако ще. Голям праз, че ме включил в приятели. Ще види той писмо на мук.)
- Y. драсна два насилено зарадвани реда, но не ме покани за приятел. Има си хас, такъв пуяк е станал, как ще си цапа списъка с приятели със световно неизвестна. Глупак, защо ли изобщо му писах.
- Z. вече втори ден не отговаря. Ясна работата, тя не е коя де, в списъка й с приятели са от лъв нагоре, а аз съм никоя, някога бях, освен това й трябвах за техническа доработка на нейните неща, с които не се справяше, а аз винаги й бях под ръка и оправях гениалните й текстове. Затова беше благосклонна към мен.
- Q. предложи да сме се напиели по повод срещата в Новия свят…Отговорих, че съм много заета напоследък и докато пишех ясно си спомних количествата водка, изпити на последното събиране, организирано от него…
- “Айде Бе, Харакири, къде си ти Бе. Обезателно пиши!” – Бивша моя началничка – фръцла. Шъ ми вика БЕ. Наказа ме с 10 процента от заплатата, за нещо, за което не бях виновна и в знак на протест напуснах. Мислех си че фирмата ще загине без мен –основния двигател и инициатор. Сега е лъскава и просперираща и понякога си мисля докъде бих стигнала в йерархията, ако тогава не се бях фръцнала. (Кой е фръцлата всъщност…)
- И въобще какво е тва скапано маняшко култучене на снобски персони. За какви се мислят тези хора? Трети ден седя и се взирам в простотиите им и чакам ръкопляскания само защото съм благоволила да огрея това място с присъствието си, и мълча като пукъл. Айде де, ще им пиша. Да си гледат работата. (Снобски персони ли казах? Ама да не си помислите, че съм като тях, не, изобщо не съм, влязох само за да видя какво е пък това чудо на чудесата...)
А те се запознават помежду си, спорят, смеят се, разменят си снимки и музика и никой не ми обръща внимание…...................
|
Facebook като его-тест [re: aлkaжa]
