|
Една история от списанието на Аанонимни алкохолици - Грейпвайн
Дъното на чашата
(Младо „старо куче“ открива колко крехка може да бъде трезвостта)
Една сутрин, малко преди 21-та ми годишнина в АА, ядях закуската си доволна, че нямам главобол, дори след като бях изяла няколко сладки предната вечер (захарта обикновено ми причиняваше нещо като лек махмурлук). Размишлявах, че се чувствам така, защото бях хапнала и малко протеини със захарта. Хрумна ми, че ако приема нещо със сериозно съдържание на протеини, то може би ще мога да пийна няколко бири и да не прекаля. По нататък се размислих, че може би дори да не съм алкохолик; може би пролемът ми с алкохола просто да е в резултат от захарен дисбаланс. Тогава умът ми подскочи обратно към нормалното си състояние.
Бях ужасена и шокирана, че мозъкът ми произведе такава луда идея. Случвало се бе да имам някои „бели петна“ (бележка 1) - моменти в които можех да „забравя“, че бях алкохолик и си мислех, че бирата е просто нещо от което имам нужда. Но безразсъдният ми начин на мислене тази сутрин беше нещо ново за мен. За разлика от бедният глупак в Голямата книга, който мислел, че може да пие уиски без опасност от реакция, ако го смеси с мляко (бележка 2), аз мислех, че съм имунизирана от подобна лудост. В мислите си изпитвах гордост, че моят умствен процес не е толкова изкривен като на другите. Това беше момент, когато ми беше разкрито повече за коварността – не можех да забележа търпеливата природа на алкохолишкият си ум.
Когато са първи път обмислях израза „все повече ще ни се разкрива“ (бележка 3), мислех за това „повече“ в смисъла на Обещанията (бележка 4) – ще бъда освободена от страхът от хората и финансовата несигурност, ще позная спокойствието, ще се почувствам полезна и щастлива. Обещанията станаха истина за мен, но аз получих много повече. В трезвостта завърших обучението си, израстнах професионално и се радвах на щастлива и дълготраен брак с друг член на нашето Братство. Чрез работата по Стъпките се развих духовно, помирих се с миналото си и възстанових връзките със семейството си. Продължих да посещавам сбирките, защото всичко, което знаех за възстановяването избледняваше за 72 часа.
В следващите години разбирането ми за „все повече ще ни се разкрива“ се разшири и включи и някои трудни уроци за моите ограничения и за нуждата ми да продължавам да съм нащрек срещу следващото питие. За първи път осъзнах това измерение на „все повече ще ни се разкрива“, когато бях 15 години трезва. Ходих на сбирки пълна с вяра, работех с други по Програмата и живеех живот, който беше доста щастлив, радостен и свободен.
Но тогава изпаднах в душевна криза, която ме изправи пред същите три избора, които имах в първия ден на трезвостта си: да пия, да се самоубия или да работя по Програмата. Благодарение на любящия спонсор, на съпругът ми, на няколко близки приятелки в и извън АА, и на Стъпките, преминах трезва през тази тъмна за душата си нощ. Измъкнах се от там с по-дълбоко разбиране за основополагащите недостатъци на характера ми и какво наистина означава обещаната ни от Голямата книга „ежедневна отсрочка“ (бележка 5). Все повече ще ми се разкрива за безценният дар на трезвостта, за невидимата и смъртоносна природа на моите недостатъци и оттам и за нуждата ми да работя по моята Програма, защото животът ми зависи от това.
В следващите няколко години, редица членове с дълга трезвост в моята местна АА общност се пробиха. Хора с няколко месеца или години трезвост бяха удивени от тези пробиви; те не можеха да разберат как някой с 16 или 17 или 22 години трезвост може да пие отново. Трябваше да вдигам ръка на сбирките и да обяснявам, че разбирам защо някой с дълга трезвост може да пие отново. Бях също толкова объркана и смутена, и много уплашена, защото знаех на какво съм способна и не можех да гарантирам, че няма да се запия в скоро време. Не знаех точната причина за нечий пробив. Нито можех напълно да обясня защо аз мога да пия отново. Но знаех, че моето сега чувствам моето възстановяване още по-ценно и крехко, отколкото когато бях няколко години трезва и все още твърде малко информирана относно себе си.
Един от членовете с дълга трезвост (long-timer) на име Гари, винаги казваше следното на хората, които празнуват годишнина на десетилетие: „Това е дълго време между две питиета!“ Първоначално се ядосах на неговите думи; мислех че бяха груба и ненужно засягаха нечие удовлетворение от годишнината. Започнах да оценявам неговият коментар, когато осъзнах, че той говори истина, която много от членовете на АА могат да разберат. Ако останем трезви по-дълго от няколко години ние ще преминем през не една тъмни нощи за душата. Тези трудни времена ще ни донесат ново отношение на приемане и смирение, защото ще научим на едно по-дълбоко ниво колко близо сме в действителност до следващото си питие. Ако се задържим, ще научим как благодатта на Братството и принципите на Програмата ни подкрепят през тежките времена така добре, както са с нас и във времената на радост. Дали сме трезви 33 дни или пък 33 години, всеки един от нас получава своята „ежедневна отсрочка“ (“the daily reprieve”) от активният алкохолизъм, като работи по тази Програма (бележка 6) с най-доброто на което е способен, ден по ден.
Riverside, Rhode Island
Бележките, с които си позволих да поясня и за себе си някои моменти от този разказ:
1.за странните бели умствени петна се говори в историята на Фред от Трета глава на книгата Анонимни алкохолици, Още за алкохолизмът:
“От този момент знаех, че притежавам начина на мислене на алкохолик. Видях, че силата на волята и самопознаването не могат да ми помогнат при тези странни умствени бели петна.“
2.става въпрос за историята на Джим от Трета глава на книгата Анонимни алкохолици: „Още за алкохолизмът“.
„И все пак, всички доводи, че не трябва да пие, бяха изтласкани с лекота настрана от глупавата мисъл, че може да пие уиски, ако го смесва с мляко.“
3.израза „все повече ще ни се разкрива“ ("more will be revealed,") - от края Единадесетата глава на книгата Анонимни Алкохолици – Един поглед в бъдещето “Бог ще разкрива все повече неща пред вас и пред нас.”) Обикновено на много сбирки този пасаж се чете като завършек на сбирката, преди общата молитва в края.
„Нашата книга е предназначена единствено да прави предложения. Даваме си сметка, че знанията ни са малко. БОГ ЩЕ РАЗКРИВА ВСЕ ПОВЕЧЕ НЕЩА ПРЕД ВАС И ПРЕД НАС. Попитайте Го по време на сутрешната си медитация какво можете да направите през всеки ден за човека, който все още е болен. Ще получите отговор, ако домът ви е прочистен. Очевидно, вие не бихте могли да предавате на другите това, което самите вие не притежавате. Постарайте се взаимоотношенията ви с Него да са правилни и ще видите, че с вас и с безброй други хора ще се случат велики неща. Това е Великата Истина за нас.“
4.“Обещанията“ (Promises) – пасаж от Шеста глава от книгата Анонимни алкохолици – Да действаме. Разположен е в края на Девета стъпка – т.е. „обещава“ как ще се чувстваме на тази фаза от Програмата.
„Ако положим усилия на тази фаза от нашето развитие ще бъдем изненадани от постигнатите резултати дори и да сме изминали и половината от пътя. Ще получим нова свобода и ново щастие. Няма да съжаляваме за миналото или да затваряме вратата след него. Ще разберем смисъла на думата ведрина и ще познаем спокойствието. Независимо то това колко много бяхме паднали в миналото ще разберем как нашият опит би помогнал на другите. Усещането за безполезност и самосъжаление ще изчезне. Ще престанем да мислим за егоистични неща и ще започнем да мислим за нашите събратя. Себичността ни ще се стопи. Цялото ни отношение и поглед върху живота ще се промени. Страхът от хората и финансова нестабилност ще ни напуснат. Ние интуитивно ще знаем как да се справим с нещата, които преди ни объркваха.
Дали са прекалено големи тези ОБЕЩАНИЯ? Не смятаме. Те винаги ще се изпълняват за нас - понякога по-бързо, понякога по-бавно. Те винаги ще се реализират, ако полагаме усилия за това.“
5.„ежедневна отсрочка“ (“the daily reprieve”) - От Шеста глава на книгата Анонимни алкохолици – Да действаме. Дадена ни е единствено ежедневна отсрочка, при условие, че поддържаме добрата си духовна форма. Намира се в края на указанията за предприемането на Десета стъпка и ми изглежда да е преход към Единадесетата. Мислите, които постоянно трябва да ни съпътстват в ежедневието.
„Лесно е да се остави духовната програма за действие и да се почива на минали успехи. Ако го допуснем ще ни връхлетят неприятности, защото алкохола е коварен неприятел. Ние не сме се излекували от алкохолизма. Дадена ни е единствено ЕЖЕДНЕВНА ОТСРОЧКА при условие, че подържаме добрата си духовна форма. Всеки ден е ден през който мисълта за Божията воля трябва да пронизва всички наши действия. “Как най-добре да Ти служа – нека бъде твота воля.” Това са мислите, които трябва да ни съпътстват постоянно. Можем да използваме силата на волята си само с такива мисли. Това е правилното използване на волята.“
6.ненапразно нашата сестра отпраща постоянно с цитати към книгата Анонимни алкохолици. В тази книга именно е изложена Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм и е изложен начинът по който се предприема тази програма.
„Той прие ПРОГРАМАТА, ОЧЕРТАНА В ТАЗИ КНИГА.След една година дойде да ме посети и аз изпитах странно усещане. Познах го по името и отчасти разпознах чертите му, но всяка прилика завършваше дотук. От една трепереща, отчаяна, изнервена развалина, се бе появил човек, изпълнен с увереност и удовлетворение от живота.“
„И все пак той “се предаде” на идеите, представени в тази книга. От дълги години не е пил. Виждам го отвреме на време и той сега е един завиден представител на човечеството.“
От „Мнението на лекаря“ към книгата Анонимни алкохолици - Примерите на Доктор Силкуърт за безнадеждни алкохолици, които са предприели Програмата ОЧЕРТАНА В ТАЗИ КНИГА.
„Стигнахме до заключението, че трябва да публикуваме ‘анонимна’ книга, в която да представим проблемите така, както ние ги виждаме. Нашата цел е да обединим опита и знанията си. По този начин можем да предложим една ПОЛЕЗНА ПРОГРАМА за всеки, който е засегнат от проблемите на алкохолизма.“
„Ако сте алкохолик, който иска да се справи с проблема, може би вече питате - “Какво трябва да направя?”
Целта на тази книга е да отговори точно на всички тези въпроси. Ще ви кажем какво сме направили.“
От Глава втора на книгата Анонимни алкохолици - „Има изход“.
„Е, тази книга се отнася точно до това. Нейната основна цел е да ви помогне да откриете Сила по-висша от вас, която да разреши вашия алкохолен проблем.“
От Глава четвърта на книгата Анонимни алкохолици - „Ние агностиците“.
„Предприехме следните стъпки, които се предлагат като програма за възстановяване:“
„След като веднъж бяхме убедени, ние пристъпихме към Стъпка Трета, т.е. решихме да оставим волята и живота си в ръцете на Бог, така както Го разбираме. Какво точно разбираме под това и КАКВО ТОЧНО ТРЯБВА ДА ПРАВИМ?“
„Сега се намирахме при Стъпка Трета.“
„Ето защо предприехме преглед на самите себе си. Това бе Стъпка Четвърта. „
От Глава пета на книгата Анонимни алкохолици - „Как действа програмата“.
„Това ни довежда до Стъпка пета от програмата за възстановяване, за която споменахме в предишната глава.“
„Ако можем да отговори задоволително на тези въпроси, тогава поглеждаме към Стъпка шеста.“
„По този начин правим Стъпка седма.
Сега трябва да предприемем повече действия,без които откриваме, че “Вярата без дела е мъртва”. Нека се спрем на Стъпки Осма и Девета.„
„Това ни довежда до Стъпка десета, която ни предстои да продължаваме да правим анализ на себе си и да поправяме грешките, които допускаме по пътя си.“
„Стъпка единадесета препоръчва молитва и медитация.“
„Но това не е всичко. Освен това трябва да работим и пак да работим.” Вяра без действие е мъртва вяра”. Следващата глава е посветена изцяло на Стъпка дванадесета. „
От Глава шеста на книгата Анонимни алкохолици - „Да действаме“.
|
Дъното на чашата [re: aлkaжa]
