|
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ
Това е Предговорът, така както бе отпечатан в първото издание на книгата през 1939г.
Ние от „Анонимни алкохолици”, сме повече от сто мъже и жени, които се възстановихме от едно на пръв поглед безнадеждно състояние на ума и тялото. Основната цел на тази книга е да покажем на други алкохолици как точно се възстановихме. Ние се надяваме, че за тях тези страници ще бъдат толкова убедителни, че няма да имат нужда от повече доказателства. Ние смятаме, че този отчет на нашия опит ще помогне на всеки да разбере по-добре алкохолика. Много хора не разбират, че алкохоликът е тежко болен човек. Но освен това сме убедени, че начинът ни на живот има предимства за всички.
Важно е да останем анонимни, защото в настоящия момент сме прекалено малко, за да можем да се справим с огромния брой лични послания, които вероятно ще бъдат отправени към нас в резултат на тази книга. Тъй като повечето от нас са бизнесмени или професионалисти, в такъв случай не бихме могли да се справим с нашите задължения. Бихме искали да бъде ясно, че дейността ни с алкохолиците е призвание, а не професия.
Ние призоваваме всички от нашето Братство, когато пишат или говорят публично за алкохолизма, да не споменават собственото си име, а да говорят за себе си като „член на” Анонимни алкохолици””.
Също така ние искрено умоляваме пресата да изпълни нашата молба, защото в противен случай ще ни бъде нанесена огромна вреда.
Ние не сме организация в общоприетия смисъл на думата. Няма никакви такси или членски внос. Единственото изискване за членство е искреното желание да се спре пиенето. Ние не сме свързани с никаква определена вяра, секта или вероизповедание, нито пък се противопоставяме на някого. Ние просто искаме да помогнем на тези, които са засегнати от заболяването.
Ще ни бъде интересно да получим вести от тези, които постигат успехи благодарение на тази книга, особено от тези, които са започнали да работят с други алкохолици. Бихме искали да можем да помогнем в подобни случаи.
Ще се радваме да отговорим на въпроси от страна на научни, медицински и религиозни дружества.
„Анонимни алкохолици”
Когато първите сто безнадеждни алкохолици са се възстановили от тази болест, това си е било истинско чудо. Сто по един и същи начин. Безнадеждни. Тук при нас все още не се възприема за чудо, че ВЕЧЕ МИЛИОНИ са се възстановили от смъртоносна и безнадеждна болест. Дори сам за себе си може да не съм чудо, но съм изключително благодарен и доволен, че до мен дойде това послание и бях достатъчно умиращ, за да се хвана за него и да опитам дали няма да проработи. За мен работи. Видях и продължавам да виждам как работи и за други като мене. Програмата за възстановяване работи на сто процента, стига да се прилага, стига да се предприеме. На сто процента. Написано е: „Рядко сме виждали човек да се проваля ако стриктно следва нашият път.” Говори се, че думата рядко би трябвало да бъде сменена с никога. Но единствената причина, да е рядко, а не никога – щото е ясно какви инати кратуни сме алкохолиците. Или някои от нас. Аз веднага бих извикал – никогаааа? Ей сега ще ви покажа едно изключение. Ще видите вие никога ли нямало провали. Дори и при стриктно следване на пътя.
Обаче първите възстановили се решили да публикуват анонимна книга и са достигнали до извода, че са получили безплатно това чудо на възстановяването и безплатно трябва да го дадат. Без да търсят пари, лична известност, професионално издигане, религиозна унификация. Само и единствено да останат трезви и да помогнат и на други алкохолици да постигнат трезвост.
Благодарен съм на тези хора за всичко това, което са направили за мен и се моля да имам сили да се отблагодаря с действията си.
|
Предговор към 1-то издание
