Вчера един приятел, който в момента няма редовен достъп до интернет, ми даде да постна тука една негова история /както се изрази - за да бъде от полза на нашите хора/:

Ето неговият разказ:

Днес си спомних за един случай след като бях пил 2-3 дни. Предстоеше ми едно служебно пътуване до Пловдив. Тогава беше Пловдивският панаир и фирмата, в която работех, имахме представяне, т.е. участвахме в изложението на панаира. Аз трябваше да представям фирмата ни на панаира. Трябваше да пътувам с един от служебните автомобили и трябваше да тръгна на сутринта по-рано. Предната нощ обаче пих до към два часа. Когато станах на сутринта се чувствах ужасно. Бях объркан, недоспал и треперех. При мисълта, че трябва да шофирам до Пловдив ми стана много притеснено, защото изобщо не бях в състояние. Но нямаше как да не пътувам, защото аз трябваше да представям фирмата ни тогава. Отделно и това като го помислих как ще трябва цял ден да разговарям с хора, които ще посетят щанда ни. Трябваше да водя преговори и т.н. Не знаех изобщо как ще се справя, но тръгнах. Когато излязох на магистралата се случи нещо ужасно. както карах и изведнъж блокирах. Обхвана ме някаква неистова паника, страх и ужас. Сковах се целия и бях дезориентиран. Започнаха да ме обливат студени и топли вълни, изтръпнаха ми ръцете и краката. Спомням си, че бях стиснал силно волана и почти си бях залепил лицето на предното стъкло, за да мога да се съсредоточа. Почня, че почнах да карам много бавно, някъде с около 60 километра в час, но пък бях на магистрала и с тази скорост пречех на другите. Въпреки че тогава за това не съм мислил изобщо, може би смътно да съм усещал, че като карам така, другите коли, които ме надминаваха да помислят, че нещо не е наред. Тогава си казах, че ако изпия някакъв алкохол, ще се оправя. Спрях на една бензиностанция и си купих едно шишензе малко с водка. Изпих го още там и тръгнах отново. Но все още не ме отпускаше и след около 30-40 /или пък 20/ минути спрях на друга бензиностанция и си купих още едно патронче с водка. Изпих и него. Малко ме беше отпуснало. Не след дълго обаче усетих, че се бях поопиянил малко. Бях спал мнго малко нощес, а и бях пил доста вечерта. Отгоре на това бях изстискан и изтощен от ситуацията, която ми се случи на път и може от всички тези неща алкохолът ме хвана толкова бързо. Като стигнах в Пловдив си се усещах, че водката ме беше направила енадекватен. Тогава ми се случи друго нещо. В центъра на Пловдив, докато пътувах към панаирното градче, на един светофар блъснах една кола през мен. Както казах, бях направо неадекватен и на светофара видях, че е червено и докато наближавах спрелите пред мен коли не усетих, че съм с по-висока скорост и мислех, че се спра нормално, но в момент когато забих спирачки, усетих че ще ударя спрялата пред мен кола. И така и стана. Не беше тежка катастрофа. Повечето щети бяха на моята кола. Тогава момчето от колата слезе и видя, че има само една малка вдлъбнатина на задната броня. Обаче ме попита какво ще правим. Аз се изплаших, че ако викне полиция, ще ме усетят че съм пил и му предложих да му платя. Той се замисли и се съгласи. С него обаче имаше и други момчета с друга кола. Тогава той ми каза, че приятелят му ще кара зад мен да не избягам и да спрем по-натам да се оправим. Той тръгна през вен /момчето, което блъснах/, аз по средата, а зад мен караше приятеля му. Малко по-натам имаше уличка и спряхме там. Слезнахме и взехме да се разправяме колко да му платя. Хубаво беше, че имах доста пари в мен тогава и не се пазарихме дълго. Но си спомням, че тогава това момче позна, че съм пил и ме попита дали не съм пил. Явно външният ми вид ме е издавал, че съм пил. Аз обаче му казах, че си имам лични проблеми и затова изглеждам така, а не че съм пил или вече пиян. Дадох му парите, които поиска и влезахме в колите да тръгваме. И понеже вече и тази случка с катастрофата и алкохола и всичко друго бях напълно не в час. И когато тръгвах с колата изобщо изключих, че зад мен е спрял приятеля на това момче. Включих на задна и дори с малко повече газ и тогава блъснах и другото момче, зад мен което беше спряло. Това вече беше капакът на всичко. Блъснах две коли за 30 минути и то по този странен начин. Слезахме и отново разправии, сега пък с другото момче. Спомням си погледите на тези момчета и техните приятели дето бяха с тях в двете коли. направо не можеха да повярват. Аз само казах - момчета обясних ви, че си имам много големи лични проблеми и за това е всичко това. Платих му и на това момче колкото ми поиска. И този път щетите бяха само на моята кола, на това второто момче май че му бях счупил магача и фара отпред. Не си спомням със сигурност. След тези събития отидох на панаира. Знам със сигурност, че изглеждах ужасно. Първото, което направих беше да потърся да изпия една бира. По-късно, няколко пъти притичвах за бира. Това беше ден, който ме беше разтърсил много силно.

Много време след това не можех да се отърся от случилото се. Защото не искам да описвам срама от шефовете ми за колата. Бяха започнали дните към моето голямо пропадане. Бяха започнали дните на моите големи неприятности, които ми предстоеха и ми се случиха по-късно. Алкохолизмът ми се беше развил може би в най-изразената си форма. Бяха дните ми, когато животът ми бе станал неуправляем. Колкото и да исках да поправя и подредя нещата в живота ми, не можех. Бях напълно безсилен пред алкохолът. Само алкохолът подреждаше и наместваше нещата ми.