|
Перфектна синхронизация
Това е разказ за денят, в който беше погребан дядо ми. Когато празнувах първата си година на трезвост в Братството на Анонимни Алкохолици, дядо ми се обади да ме поздрав и ми каза, че той е направил 50 години без пиене. Винаги съм взимал пример от дядо си и този новоразкрит факт стана още едно парченце на надежда в моята новопридобита и крехка трезвост.
По-късно същата година, докато наближаваше втората ми годишнина, дядо ми се разболя. Реших да отида до Ню Джърси, за да го посетя в болницата, но докато стигна Кънектикът и да се срещна с моите родители, дядо ми починал. В миналото, трагедиите бяха винаги удобни извинения, за да пия. Пиенето беше бягство от реалността и моето собствено чувство за безпомощност. Това беше ново преживяване. Правех всички неща, които се предлагат в тежки моменти – говорих със спонсора си, ходих на сбирки и не посягах към първата чаша.
Пристигнах в Ню Джърси и останах с баба. Нямаше бдение, нямаше служба, само тишина и скръб. Беше ме яд, че не можах да видя дадо си преди да умре, а сега пък нямаше церемония да се почете живота му. Денят на погребението беше в Разпети петък. Денят беше навъсен и влажен. Малка група от приятели и близки следваха катафалката през четиридесет и пет минутното шествие към малкото селско гробище, където щеше да се извърши погребението.
Тази сутрин чувствах скръб и безнадеждност и ме занимаваха мисли за пиене след погребението. Но се помолих на Висшата сила, която ме пазеше трезв този ден и бе запазила трезв дядо ми почти петдесет и една години. Докато влизах в гробището се надявах за някакъв знак от дядо, че всичко беше наред и тази трезвост, без значение кратка или дълга, не беше напразна. Стигнах до гроба само за да разбера, че свещеникът няма да дойде. Изглежда този ден никой не знаеше какво да прави. Баща ми ми подаде молитвеник и ме помоли да проведа малка служба. Имах силен глас и не се боях да говоря. Както го правех на нашите АА-сбирки, когато ме помолеха да се изкажа, казах да.
Лудото ми мислене изглежда попремина през тази малка служба. Казах си речта и реших да приключа по приетият начин – с Божията молитва. Всички се хванахме за ръце и се помолихме. Внезапно, точно беше свършила молитвата, като някакъв знак, камбаните на малката църква до гробището започнаха да бият и аз погледнах часовника си – 11.40 преди обед. Стори ми се странен час за камбанен звън. Докато камбаните биеха, слънцето изскочи между облаците. Беше съвършен завършек на службата.
След това се приближих до погребалният агент и го попитах как е уредил така прецизно да забият камбаните след нашата молитва. Бях шокиран от неговият отговор. Той каза, че църковните камбани от години не се използват и не можеше да си обясни какво се беше случило. В този момент разбрах, че моята Висша Сила е направила за мен това, което не можех да направя сам за себе си. Изпитах силна радост, че съм трезв този ден и че не съм изоставен от моят дядо и от моята Висшата Сила.
Когато се върнах в къщата на баба осъзнах, че тези камбани бяха съвършеният знак за любов от моята Висша Сила. Дядо ми имаше много звънтящи часовници в стаята. Негово хоби през годините на трезвост беше да колекционира часовници. Той обичаше да слуша техният звън. Църковните камбани зазвънтяха на сбогуване с него. Денят, който започна като един от най-лошите в моят трезвост, се превърна в един от най-добрите.
John K.
New York
Поиграх си да преведа днешната история от списанието на Анонимни алкохолици - Грейпвайн. Хареса ми много. Благодаря на Бог и за днешния трезвен ден
|
Re: Програмата за възстановяване - 12 Стъпки [re: aлkaжa]
