Като става дума за „една година без алкохол” и аз имам малко опит в това,как един средностатистически алкохолик може доста лесно и бързо да се изгърми на врата си,в опитите си да прави „своя програма”,или „сам” да се бори с незлечимата болест АЛКОХОЛИЗЪМ.
Тази една година почнах да работя програмата с човек от Анонимни Алкохолици и няколко месеца бях доста добре за пръв път в живота си без алкохол.След това когато моя приятел почна да отделя внимание и на други събратя,аз почнах да ревнувам от тях,мислейки че съм „нещо по-така” от останалите.След няколко месеца,през които пиех и лекарства,променящи съзнанието се дръпнах от него и от АА.Върнах се в тази група,където бях ходил известно време но продължавах да си пия,без да мога да се задържа „сух”,повече от няколко месеца.До този момент бях започнал работа по 4-а стъпка с моя събрат и след като се отделих си останах на нея дълго време.На тази група ми казаха,че „нямало нужда от спонсор по програмата за възстановяване от алкохолизъм” и аз спокойно си правех „своя си програма”,без въобще да зная че съм се засилвал здраво към поредния си запой.Освен другото там ми беше вкаран в главата и страх от моите приятели от АА,които не ме изоставиха,когато аз ги оставих.Друго,което е доста важно беше,че там също така ми беше казано,че „първата година това,което трябвало да контролира един алкохолик било желанието да не пие”/или нещо от този род/.След това,което ми беше казано аз толкова много се изпълних със страх от алкохола,че дори като влизах в магазините изтръпвах при мисълта,че алкохола е край мен.Някой може да не го е изпитал върху гърба си,но поне аз имах този „шанс” да видя какво означава „в действие” един алкохолик да стои „трезвен” без да работи както трябва програмата на Анонимни Алкохолици.Аз опитах това „работене” сам и без спонсор по програмата и видях какъв беше резултата след една година и две седмици без алкохол „самосиндикално”...

Сега се опитвам да работя програмата на АА,така както е споделена в книгата Анонимни Алкохолици със споснор и свои събратя,желаещи да достигнат трезвеност без „стискане на зъби” и „самосиндикално”..

Благодарен съм,че днес съм жив и трезвен.
Благодарен съм на Бог за програмата на АА,на спонсора си по програмата на АА,на майка си и на всички,които имат своя принос за това днес да пиша това;на всички лекари и роднини,които ми помогнаха да оживея не веднъж,след поредния запой.
Благодарен съм на всички,пишещи и четящи тук и сега.
Бъдете здрави и трезвени още 24 часа.

Бъди себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите