въпроса ми е дали някой е преминавал през такива кошмарни състояния след дълъг период трезвенност и дали ще премине това sastojnie защото сqм на края на силиците си.

Да, братле. Аз минах през такъв кошмарен дълъг период. Не мога да го нарека период на трезвеност. Предполамаг, че доста хора са ти написали лични бележки и е добре да си влезеш в профила и да провериш. Много пъти съм споделял как разбрах за каква болест става въпрос. То не че разбрах, но заподозрях. Първоначално заподозрях. А най-първоначално си мислех, че като не пия - всичко ще е наред. Такава мислех, че е ситуацията. Болен съм от алкохолизъм - не трябва да пия. Не пия - всичко се оправя. Просто като бобова шушулка. Мда. Ама като мина периодът на фанфарите, еуфорията и се настани една чисто сива ситуация. Намирах се или в ъгъла на фотьойла и не можех да мръдна и не исках да мръдна. Не исках да говори никой с мене и аз не можех да говоря. За първи път в живота си гледах на живота без ефекта на алкохола. Това всъщност се оказа невъзможно вече. Минал бях онази граница и след нея се намирах в Царството на Болестта Алкохолизъм. В Царството на Цар Алкохол. Животът без ефект беше невъзможен. Мозъкът ми беше привикнал. Болестта се беше наместила във всичко. Тя беше в мен, беше в моите връзки, беше в моята работа, в моят сън, в моите реакции. Във всичко. Ей това ми е един от любимите пасажи от книгата Анонимни алкохолици: "Имахме проблеми в личните взаимоотношения, не можехме да контролираме емоционалната си природа, бяхме жертви на отчаянието и депресията, не можехме да си осигурим съществуванието, чувствахме се безполезни, бяхме изпълнени със страх, бяхме нещастни, не бяхме в състояние да помогнем на други хора..."

Другото ми място беше да рева свит на кълбо. Нощно време. Бях оставен сам, защото показвах признаци на подлудяване и изобщо не можех да контактувам нормално. Бях ужасен. Двигателят караше без масло. Дълги години бях се лекувал с ефекта от алкохола. С него добивах смелост, вдъхновение, желание, покой. С алкохолът се приспивах. С него си почивах, с него се енергизирах. Набутвах и доста други вещества със същите цели и да заглуша симптомите на все по-развиващата се болест. И в един момент се оказа, че на сухо е по-страшно. Това го изпитах на собствения си гръб и за мене това е невъзможен живот. Това стискане на зъби и правене, че всичко е наред, но толкова енергия за изкуствено подтискане на гнева, на страха. Стигнал бях дотам да се завирам у дома и да не мога да се покажа. Преди това прекратих всякакви контакти със стари приятели, а то вече бяха и невъзможни. Стоях сутрин с тях на кафе и някаква необяснима нервност се носеше наоколо. Имах чувството, че ще стана и ще обърна масата. Насред невинни разговори на кафе в неделя сутринта. Чудо. Мислех за самоубийство, отшелничество. За манастири, за хижи, за лесничейство.

И накрая реших, че просто страдам от изключително тежка психическа болест, а съм се заблудил, че е алкохолизъм и че проблемът ми е с алкохола.
Колко прав съм бил! Алкохолизъм - тежка умствена, душевна и телесна болест. Нямам проблеми с алкохола, защото ако имах проблеми с алкохола - при спирането на алкохола и дългият период без алкохол, тези проблеми логично би следвало да изчезнат. А те нараснаха. Проблемите ми може да се каже, че станаха явни, или почнаха, или се разразиха, или се умножиха в прогресия - щом спрях пиенето. Нямам проблем с алкохола, имам проблем с болестта алкохолизъм.
Алкохолът е в бутилки, а алкохолизмът се намира в собствената ми глава.
Иска ми се в един пост или в едно изказване да кажа всичко, което днеска виждам като истина. Да споделя целият си опит, болката и силата, която дойде щом се захванах упорито с Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм. Но наведнъж не става. Но щом някой е готов да приеме помощ - помощта идва. Това е истината.
Готов съм да споделя какво направих, за да се измъкна от едно безнадеждно, отчайващо състояние. С всески, който иска да пробва.

"Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някои стъпки."

"Рядко сме виждали човек да се проваля, ако стриктно следва нашия път."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите