Re: Феноменът на непреодолимата физическа жажда / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Тази вечер имам голяма нужда от това да приема нещата такива каквито са . Много ми е трудно случи ми се нещо , което трябва да приема и да продължа живота си . Незнаех какво да направя пиша пиша на спонсора си но пак заблудата продължава . Затворих скаипа излязох извън линия дори и телефоните изключих и ей така да легна и да нямам връзка с никой хванах голямата книга да почета . Правеха ми се някой глупости но предпочетох книгата просто имам нужда от сила . Там е посланието за възстановяване просто имам нужда от него в момента . Отворих ей така на историите и сега мисля да препиша тук историята която прочетох за мен не е случайна и много ми помогна , и така може да помогне и на друг . Както казах имах голяма нужда да приема едно нещо , което се случи . И историята която отворих и порчетох е приемане е верният отговор . Направо като я видях нали и се хванах за нея моментално .

Докторът не беше зависим , мислеше си той . Той само си предписваше лекарства за своите болести . Приемането бе ключът към свободата .
Ако е имало някой , който е дошъл в АА по погрешка , това бях аз . Мястото ми простио не беше тук . Никога и в най - дивите моменти не ми е хрумвало , че може би съм алкохолик . На майка ми и през ум не и е минавало , че някой ден ще стана президент на АА . Аз впрочем също съм бил далеч от идеята , че ще имам алкохолни проблеми . Срещах трудности от всякакъв вид . Главните ми проблеми бяха в бракка . "Ако имахте жена като моята , и вие щяхте да пиете " , намирах си оправдание аз . Макс и аз бяхме женение вече двадесет и осем години , когато аз се озовах в АА . В началото на нашия съвместен живот всичко вървеше по мед и масло . После обаче , заради моето пиене , отношенията ни се обтегнаха . Жена ми премина през различните стадии на подготовка за Ал-Анон(организация , която обединява близки и роднини на алкохолици). В началото казваше , че не я обичам вече и ме молеше да си призная това . Съгласих се , спомням си , че казах :"Има само един човек на света , когото мразя повече от теб и това съм аз . " Тя поплака и отиде да си легне . Аз също така плаках и си смесих следващото питие . (Днес ние не живеем вече така).
Пращах Макс при четири психиатъра и нито един от тях не ме накара да изтрезнея . Пращах и децата на психиатър . Спомням си , че дори и кучето ни имаше диагноза от психиатър . Виках по Макси :"Какво искаш да кажеш , че кучето има нужда от повече любов . Кажи на твоя откачен кучешки доктор , че неговият кабинет не е в Бевърли Хилс (сателитен град на Лос Анжелис, където живеят богаташи).Искам само да зная защо кучето се напикава всеки път , когато го взема в ръце?"Същото куче не се напикава , откакто се включих в програмата на АА .
Колкото по-сериозно се грижех за състоянието на Макс , толкова по - болна ставаше . Затова не се учудих , че накрая се озова в лудницата . Но когато стоманената врата се затвори и тя си тръгна за вкъщи , бях много изненадан .
Започнах да пия твърде рано като студент по фармация . Прекарвах целия ден в инситута и всяка вечер в дрогерията на баща ми . После зубрех до един два часа през нощта . След всичко , което ми минаваше през главата през деня , не можех да спя спокойно . На сутринта бях полубуден - полузаспал. Чувствах се уморен и оглупял. Тогава намерих решението. Към края на зубренето, изпивах две бири , скачах в кревата и заспивах моментално, Най- важното събуждах се умен.
Така пиех през цялато време на моето следване и винаги бях сред най-добрите. Така беше във фармацевтичното училище , в колежа по медицина, по време на стажа ми. Накрая станах практикуващ лекар, а пиенето ми ставаше все повече и повече. Но аз си мислех , че е заради нарастването на моите отговорности. "Ако и вие имате тези огромни задължения , ако и на вас ви се спи, както на мен, и вие бихте пили", това оправдание се въртеше в главата ми ,
Обикновено пиех след работа. Спомням си , че понякога пиех късно през нощта на паркинга на болниата. С бутилка в ръка, единият крак в колата, другият на земята и не бях сигурен кой е водещият крак. Пиех и късно през нощните смени, когато дежурех на телефона. По - късно осъзнавах, че съм ставал от леглото, светнал съм лампата и съм набрал телефона на пациент, с когото говоря от дълго време. Не знаех дали съм му казал да дойде бързо в болницата , където да се видим или да вземе два аспирина и да ми се обади на сутринта. А понякога пиех, докато седях на дивана и гледах стари филми.
Колкото повече продължаваше пиенето, толкова по-кратък ставаше сънят ми , макар че такава беше идеята ми - с алкохола да заспивам по-лесно. Трябваше да пия , за да заспя и когато се събудихе отново пиех докато се унеса. Не успях да стана сутрешен пияница- в пет часа приключвах. Ако беше пет без една минута взимах още едно питие и тогава си лягах . Ако беше пет и една минута , ставах и прекарвах деня си като истински мъченик. Ставаше все по- трудно да се събуждам сутрин, докато един ден не се запитах какво бих направил за пациент, който се чувства така отвратително. Отговорът дойде веднага : бих му дал нещо за ободряване.
И така аз веднага започнах да взимам и стимулиращи медикаменти. Обикновено това бях 45 мг бензедрин с дълго действие и 45 мг с кратко действие , които да ми помогнат да стана от кревата сутрин. През деня взимах още , за да ми се избистри главата. Започнах да взимам хапове и следобед, за да се задража буден до края . когато прекалявах с ободряващите , взимах успокоителни , за да намаля напрежението. Хапчетата за стимулиране влияеха на слуха ми понякога. Не можех бързо да схващам какво казвах . Мисля си , че ми е било чудно защо казвам нещо отново- след като съм го казал вече три пъти. Но не можех да си затворя устата .
За успокояване предпочитах да си бия инжекция с демерол интеревенозно . Уставох , че ми е трудно да работя , ако си биех морфин. След инжекцията имах постоянно нужда сда си търкам носа , който ме сърбеше и имах чуството , че ще повърна . Кодеинът и перкоданът никога не са имали ефект върху мен . Така или иначе известно време си инжектирах пентотал интарвенозно , за да мога да заспя . Това е веществото , което хирургът използва като пъхне иглата във вашата вена и каже: "Брой да 10"и преди да си стигнал до две вече си заспал. "Светкавичното напиване до козирката", така го наричах аз и му се наслаждавах. Не ми беше удобно да лежа в кревата и да си бия инжекцията пред децата и жена ми , затова държах лекарството в чансата си в колата, която се намираше в гаража . За щастие той беше прилепен за къщата. Там можех да пъхна иглата във вената си и тогава да преценя какво количество ми е нужно , така че като прибавя иприспивателните хапчета да успея да извадя иглата, да сваля турникета и да го хвърля в колата, да затворя врата и , да изтичам през хода и да се хвърля в кревата, преди да съм заспал. Беше много трудно да се пресметне точното количество . една нощ трябваше на три пъти да се обработвам , за да заспя .
Дойде и денят , когато реших да се откажа. За целта трябваше да изхвърля всички леарства от дома си и всички, които криех в кабинета си . Ако те са наблизо, аз винаги щях да намеря причина да ги употребявам- особено хапчетата. Не съм взимал успокоителни , седативи или хапчета за ободряване , защото съм зависим от лекарства . Причината да ги взимам беше , че исках да се облекчат мъките ми . Затова взимането на всяко хапче беше научно обосновано и винаги в определения час .
За мене хапчетата нямат този ефект да изпиташ удоволствие , а са по скоро облекчение . Като лекар и аптекар същевременно, израсъл в дом на аптекари, аз имах лек за всяка болест , а аз бях много болен .
Днес установявам , че не мога да работя по програмата на АА и да взимам лекарства едновременно . Дори не смея да ги нося със себе си в случай на спешна нужда . Не мога да кажа:"ще изпълнявам Програмата" и да глътна хапчето. Не мога да кажа:"Аз съм безсилен пред алкохола", но в същото време да смятам , че твърдият алкохол не етолкова вреден. Не мога да казвам, че бог ще ми върне разума , но докато го направи, аз ще контролирам количеството на хапчета, които поглъщам . Не беше достатъчно само да се откажа от алкохола . Трябваше да се разделя с всички лекарства за стимулиране на филическата и психическата дейност , ако исках да съм трезв и да се чуствам добре .
На два пъти в края на седмицата решавах да не взимам абсолютно нищо . И в двата случай на сутринта получих конвулсия. И двата пъти вечерта преди това не бях пил, така че очевидно алкохолът нямаше нищо общо с това . Неврологът, който се заниваше с мен , не си и помисли да ме пита дали пия, а аз не си и помислих да му кажа. Той не можа да установи защо съм имал конвулсии и реши да ме изпрати в клиниката в Майо . На мене ми се струваше, че първи трябва да се диугностицирам. Бях най-добрият диагностик по това време и бях наясно с моя случай по - добре от когото и да било. Седнах насаме със себе си , за да си припоння всички факти преди конвулсиите:личностни промени, всекидневни главоболия, депресия от време на време и чуство за оглупяване . И изведнъж ми станя ясно : аз имах тумор в мозъка и скоро щях да умра . Клиниката в Майо изглежда беше добро място, за да се потвърди тази диагнози .
След девет дни изследвяния в Майо ме закличиха . Стоманената врата се затвори зад мен , а Макс си отиде у дома. Не ми харесваше, че съм затворен в дудница. Осебено неприятно ми беше, че на Коледа ще трябва да се задоволявам с ледени сладки. Вдигнах доста врява и накрая те се съгласиха да ме изпишат без съгласието на лекуващия лекар . Макс ебоще да се грижи за мен , след като аз обещах никога вече да не пия, да не взимам хапчета , да не ругая и да не говоря с жени . Качихме се на самолета и веднага започнах да се боря със силното ми желание да опитам от безплатните питиета . Макс обаче спечели- не пих . Нито ядох, нито продумвах дума. По тъпя за вкъщи си взех бутилка уиски и си легнах . На другия ден Макс се обади на невролога и му каза за мнението на психиатрите в Майо . Той уреди веднага среща с местния психиатър, който бързо реши, че трябва да вляза в психиатричното отделение на местната болница. Настояха да съм в затворено помещение , докато Макс и аз искахме само да съм сам в стая . Накрая тя подчерта ,че съм техен колекга и получих моята самостоятелна стая , нищо повече.
Времето минаваше много , много бавно в моето повторно пребиваване в лудница. Никога не божах да разбера какъв е смисалът на това и продължавах да се питам : "Какво търси този дообър човек в това заведение?"Те ме караха да правя кожени колани и какво ли не още. Затова ли бях учил толкова години? За да седя и да правя кожени колани? Освем това не разбирах указанията . Момичето ги обясняваше по четири пъти , а аз я карах отново да ми обяснява. Все пак съм горд да напомня , че бях ходил на четири сбирки на АА и вече успях да направя чифт чудни мокасини и половин портмоне. Носих тези мокасини всяка нощ в следващите седем години, докато се пробиха. По случай седмата година от моето първо посещение в АА , жена ми вече добре ориентирана в програмата и редовен член на Ал-Анон, постави тези мокасини на пиедестал. Сега аз притежавам може би най-скъпия чифт мокасини, които някой някога евиждал и те ми помагат да си спомням къде съм би.
В болницата имах натрапчивата идея, че съм в края на живота си . Че ако успея да контролирам външният свят около мен , тогава вътрешният ми мир щке стане поносим. Певечето време изкарвах в писане на писма , бележки,нареждания и списък от неща за Макс , която беше и моя служебна сестра в офиса , за да вървят нещата докато аз съм "заключен".Човек трябва да е много болен , за да прави това , но пък и човек трябва да е още по-болен , за да идва всеки ден и да иска нов списък. (Днес ние не живеем вече така. Макс продължава да работи с мен в офиса, но отдадохме нашите сърца и воля, нашия живот и работа на волята на Бога . Всеки от нас е свидетел на другия , как предприехме Трета Стъпка на висок глас - точно както е казано в Голямата Книга . И животът ни стана по - прост и по - лесен, откакто се върнахме на моята стара идея - да се погрижим за нашата вътрешна среда с помоща на Дванадесетте Стъпки и да оставим външната среда да бъде, каквато е ).
Един ден , както си седях в болницата , моят психиатърсе приближи до мен откъм гърба ми и попита :"Искаш ли да говориш с човек от АА?"Моята реакция беше , че аз помагам на толкова пациенти в лудницата и си имам моите хиляди проблеми , че само някакъв пияница от АА ми липсва . Но по израза на лицено на психиатъра , успях да прочета , че ще го направя истински щастлив , ако се съглася . И така , за да ощастливя лекаря аз ес съгласих . Малко след това осъзнах , че е било грешка- когато този голям палячо влезе със скок в стаята и започна да вика:"Казвам се Франк, аз съм алкохолик , ха ха ха ". Искрено го съжалих - единственото нещо , с което този човек можеше да се похвали , беше , че е алкохолих . Едва по късно той споледи , че е адвокат .
Против моето жеварие отидох на сбирка с него същата вечер и се случи странно нещо . Психиатърът , който дотогава ми общъше толкова малко внимание , започна да се интересува от мен . Всеки ден ми задаваше различни въпроси за сбирките в Аа . В началото се питах да не и той да е алкохолик и ме праща , за да разузнавам . Много бързо стана ясно , че вместо това прявява детинско желание да ходя на колкото се може повече сбирки , докато съм в болницата и да продължа да ходя след като изляза . Не за друго , а само , дза да задоволя прищевките му , накарх Франк да ме води всяка вечер . Франк го правеше винаги , освен в петък , когато имаше среща с приятелката си . "Странен начин да се ръководи една органзиция ", оплаках се аз от Франк на психиатъра , който не се смути от тази работи и накара друг да ме заведе.
Дойде време психиатърът да ме изпише от болницата . Започнахме да ходим на сбирките заедно с Макс . Още от началото разбрах , че те не могат да направят нищо за мен, но със сигурност щяха да помогнат на Макс. Ние седяхме в ъгъла и си говорехме само двамата . Измина точно една година , преди да се изкажа за първи път на сбирка на Аа. Макар че в началото доста се забавлявахме , чух неща , които според мен бяха глупови .
За мен думата "трезв"означаваше да пиеш , но да не се напиваш". Когато един едър и здрав на вид млад човек стана и каза :"Ако не пия днес , за мен това е успех ", си помислих :"Човече , имам толкова много работа , че едва ли мих се сетил да се хваля , че не съм пил."Разбира , продължваха да си пия .(Днес нищо на света не е по - важно за мен от това да остана трезв. Да не пия за мен е най-важната задача , с която се спрявам всеки ден .)
Днлумаше чи де , че всичко , за което говореха на сбирките , беше пиене , пиене , пиене . От това ожаднявах . Аз исках да говоря за моите много и големи проблеми - пиенето не беше един от тях . Знаех си , че да откажеш"едната напитна на ден "няма нищо да промени . Все пак след седем месеца реших да опитам . И до ден днешен се чудя колко много от моите проблеми станаха решими или изощо изчезнаха , след като спрях с алкохола?!
Отдавна бях отказал наркотиците , повечето хапчета и част от алкохола . В началото на юли се отърсих от алкохола изцяло , а в следващите няколко месеца зарязах и хапчетата . След като импулстът да пия изчезна , за мен беше относително лесно да стоя далеч от алкохола . Но за известно време ми беше трудно да избягвам лекарствата , когато имах съответните симптоми - като кашлица , болки , страх , безсъние , бускулни спазми или разстройство . Да ги махна постепенно ми беше по - лесно . Днес имам чувството , че съм изчерпал лимита си в химията за цял живот .
Това ми помогна да се убедя , че алкохолизмът е болест , а не нормален начин на живот . Че съм бил зависим от пиенето , макар че по това време не съм го знаел . И че да постигнеш трезвеност не е само въпрос на воля . Хората от АА имаха нещо , което беше много по-добро от това , което имах аз. Страхувах се да го приема , защото беше ново за мен - беше ендно особено чувство на сигурност .
Накрая възприемането на новото стана ключът към моя преблем с алкохола . След като прекарах седем месеца в АА , постепенно отъсваики се от алкохола и от хапчетата , но без да одобрявам програмата , намерих сили да кажа :"Господи , добре , съгласих се ." Колкото и странно да е , дори и преди да съ мдал разрешение на хората да ме наричат така - аз наистина бях алкохолик . И нямам нищо против . Но какво да правя оттук нататък ? Когато престанах да живея с проблема и започнах да живея с отговора , проблемът просто изчезна . От този момент желанието ми да пия си отиде .
Възприемането ми като алкохолик е отговорът на всички мои проблеми днес . Когато бях объркан , причина за това беше някаква личност , място , нещо или ситуация - някакъв факт от моят живот , който не исках да възприема и не можех да намеря спокойствие , докато не възприема всичко такова , каквото е в този момент . Нищо , абсолютно нищо , което става в този свят , не е случайно или погрешно . Докато не възприех моя алкохолизъм , аз не можех да бъда трезв . Докато не възприема живота , така както го е подредил Господ , не мога да бъда щастлив . Аз трябва да се съсредоточавам не върху нещата около мен , които трябва да бъдат променени , а върху промените вътре в мен .
Шекспир е казал :"Светът е една сцена и хората са нейните актьори." Той е забравил да спомене обаче , че аз съм гланият критик. Аз виждах грешките във всеки човек, във всяка ситуация . И бях винаги щастлив да ги изтъквам , защото търсех съвършенството . Новото ми възприемане на света с помощта на АА ме научи , че има по нещо добро и в най - лошите от нас и по- нещо лошо и в най-добрите от нас . Че ние всички сме рожби на Господа и ние всички имаме право да сме тук .Когато се оплаквам от себе си или от някой друг , аз всъщност се оплаквам от делата на Бога . Аз всъщност казвам , че знам по- добре от него .
Години наред знаех , че най - лошто нещо, което можеше да се случи на такъв добър човек като мен , беше да стана алкохолик . Днес знам , че това е най-доброто нещо , което можеше да ми се случи . Това доказва , че не знам какво е добро и какво е лошо за мен . И ако не знам какво е добро за мен , още по-малко знам какво е добро за теб или за когото и да е било . Разбрах , че не бива да давам съдети и да си мисля , че знам кое е най - доброто , а да приемам живота такъв , какъвто е - но най-вече моя собствен живот . Преди АА оценявах себе си според моито намерения , докато светът ме оценяваше според моите действия .
Приемане е и отговорът на моите проблеми в брака . Сякаш Аа ми даде нови очила . Макс и аз сме женени от 35 години . Преди да сключим брак , когато беше още притеснителна слабичка девойка , видях неща в нея , които други не бяха забелязали - красота , чар , жизнерадост , дарба да говори лесно с хората , чувство за хумор и много други ценни качества . И аз като героя от гръцката митология Мидас , който превръщал всичко , до което се докоснел в злато , имах тази дарба ва увеличавам всичко върху което се съсредоточавах . Когато се оженихме с Макс , нейниет добри качества излязоха на преден план и ние бяхме щастливи заедно. Но когато обикнах алкохола повече от от нея , той като че ли замъгли погледа ми . Вместо да виждам това , което беше добото у жена ми, аз започнах да се взирам в нейните дефекти. И колкото повече се съсредоточавах върху дефектите и, толкова поече те се увеличаваха и растяха пред очите ми. Всеки неин дефект ми се струваше все по-голям и по-голям. Когато си казвах, че е нищожество, тя чезнеше в очитеми , Колкото повече пиех, толкова по-увехнала ми се струваше тя.
Един ден в АА ми казаха , че съм имал лещи,които насочвали мислите ми в обратна посока . В "Кураж за промяна " на Молитвата за спокойствие в душата се казва , че аз не би трябвало да правя промени в брака , да промени в себе си и че трябва да се науча да приемам жена ми каквато е . АА ми даде нови очила . Аз мога отново да се съсредоточа върху добри черти в характера на моята жена и да съм отново свидетел как те стават по - добри и по-добри .
Мога да правя същото и на среща на АА . Колкото повече се съсредоточавам върху дефектите на АА - късното започване,дългите дрънканици, пушенето на цигари- толкова по - лоши стават тези сбирки. Но когато се опитвам да търся с какво мога да усъвършенствам организацията , когато фокусирам съзнанието си върху добрите и страни , сбирките стават все по - интересни и по - полезни. Когато се фокусирам върху добрите неща, денят става добър. Когато се концентрирам върху лошото време , то наистина става такова. Когато се втренча в проблема , той става по - голям , когато се съсредоточа върху решението му , то идва някак по - леко.
Днес Макс и аз разговаряме повече върху това , което чувстваме , отколкото върху това , което мислим . По-рано спорехме за найа-различни идеи, но не и за нашите чувства. Аз мога да и кажа да не мисли по определен начин, но не мога да отнема правото и да чувства по свой начин . Когато става дума за чувства , ние днес се познаваме много по-добре.
Не беше никак лесно да изградим отново семейните си отношения .точно обратното - най - трудното нещо в тази програма беше тъкмо това . Чувството между мен и децата , чувствата към и от Макс . Струваше ми се , че първо трябва да се науча да обичам моята жена и моето семеиство отново и една накрая-принципите на АА . Но стана обратното - трябваше да премина през 12 стъпки отново, но вече имайки едно на ум за отношенията с Макс. От първата, която гласи:"Аз съм безсилен пред алкохола и не мога да управлявам моя живот и живота на семейството ми " до Дванайсетата, в която аз ми трябвало да се отнасям към нея като към олен член на Ал-Анон, с любов както към новодошъл в АА.
Може би най-доброто нещо за мен е да си спомнямам, че моят мир в душата е обратно пропорционален на моите очаквания. Колкото по - големи са очакванията ми към Макс и останалите , толкова по-малко е моето душевно спокойствие. И сякаш виждам този мир в мен да израства, когато коригирима очакванията ми в посока налоду-т.е. направя ги по скромни . Важно ли е това , наистина? Има ли нещо по - важно от душевното спокойствие, от трезвеността в чувствата . И когато отдавам повече значение на тези две неща , отколкото на всичко останало , те ще останат там , по-високо в стълбицата на моите морални ценности - пена засега .
Приемане на нещата , каквита са , е ключът на моето отношение към Бога днес . Аз никога не стоя и не правя нищо, докато чакам Той да ми каже какво да правя . Старая се да се справям с всичко , което зависи от мен и оставям той да реши какъв е рецултатът . Такава е Божията воля за мен .
Моята магическа сила да увеличаватм това , върху което се съсредоточавам не ме е напуснала . Фокусът на моето внимание обаче е върху възприемането , а не върху очакванията . Защото моят душевен мире е правопропорционалине на моята готовност да приемам нещата . Не забравям това и мога да видя , че никога не съм бил по - щастлив. Благодари ти , Господи за АА .

И аз ти благодаря Господи за АА и за това че съм добре днес . Лека нощ на всички ..