Шести януари
Мисъл за деня
Да остана трезв е най-важното нещо в живота ми. Най-важното решение, което някога съм взимал е решението ми да оставя пиенето. Убеден съм, че целият ми живот зависи от това да не посягам към тази първа чаша. Нищо в света не е така важно за мен както моята собствена трезвост. Всичко, което имам, целият ми живот, зависи от това нещо.
Мога ли да си позволя някога да забравя това, дори аз минута?

Медитация за деня
Ще се дисциплинирам. Ще започна да се дисциплинирам сега. Ще изхвърля всички безполезни мисли. Знам, че целеустремеността на живота ми е необходимата основа за неговата полезност. Ще приема този тренинг, без който Бог не може да ми даде Неговата сила. Вярвам, че тази сила е най-мощната, когато се използва по правилен начин.

Молитва за деня
Моля се да мога да посрещна и приема необходимата дисциплина. Моля се да мога да бъда способен да приема Божията сила в живота ми.

Напъвам се да измисля нещо мъдро тази сутрин, но нещо не се получава.

Вчера се появи един образ, който не го бях виждал от повече от две години. От осемдесет и пета разведен, заради жена му. Тя твърдяла, че е алкохолик и всичките си пари давал за пиене. Та аз го познавам като бездомник. Тук там се мота по затвори, тук там пасе чужд добитък, туктам събира хартии и спи където намери. Дори по едно време адреса му беше в една черешова градина. Май го бяха сложили да пази, ама какво ще ти опази. Та две и пета нали взех решение да не пия и си мислех, че дотам се оправят нещата. Един алкохолик не пие и това автоматично му реди живота нататък. Чувствах се голяма работа. Успял, знаещ, горд. Ядосвах се на тези хора, които не ме разбираха. Особено се бях ядосал на една жена, която ми беше казала, че щом си броя дните откак съм спрял, скоро ще се напия. Или няма начин да не се напия. И сега като си мисля, защо се ядосах - ами засегна ми дойстонството, засегна ми сигурността, засегна ми амбициите. Нали съм голяма работа, нали съм велик и се справям. Аз се справям. Аз мога! Ти можеш! Ти успя мамо! Ариел бе. Снощи си купих персил. Голям кеф ми направи да си пазаря и да си избирам прах за пране. Къде ти преди ще се занимавам с такава еснафщина. Нали съм нещо като цар, да не кажа бог. Живея на румсървис и дори храната за мен е губене на време. Камо ли такава дейност като пране.
Малко се омотах. Не ми идват идеи, но като почна да пиша и се мятам в сто посоки. Та ядосах се на тази жена, че не ми дава нужното признание. А защо искам признание и се нервя като не го получавам? Ами защото ме е страх, че не съм съвършен и като не съм достатъчно съвършен няма да съм признат, успял и начело. И защото мисля само за себе си и си мисля, че и другите мислят само за мене. И хората си нямат друга работа освен да ме сложат в центъра на живота си и да ме наблюдават като на БигБрадъра. Идеята е много яка. 1984 съм я чел много пъти. То не е ясно колко книги съм прочел, защото повечето съм ги чел по повече от три пъти. Улица консевна съм я чел над седем пъти и то до двадесетата си година. Може леко да преувеличавам, да речем може да е до двадесет и петата ми година, но като цяло е така почти с всички книги. Та аз се идентифицирах с главния герой от книгата и всички ми играеха номера да ме прецакат в това гадно общество. За 1984 година говоря. Дори този, който ми подаде ръка - Браун. Такава параноя ме гонеше по времето когато се свързах с моят спонсор, че освен да спирам на всяка бензиностанция нощем, за да прецакам тези, които ме следят - поставих спонсора си на мястото на Браун. Това е някакъв манипулатор, който има цел да ми направи нещо с живота. Не знам дали ми бяха останали тогава здрави участъци от изтормозения мозък, но определено на моменти като си лягах за половин час, след поредните двадесет и три безсънни часа, знаех че идват от матрицата да ми ремонтират малко мозъка и да ми попречат да схвана цялата схема на измамата, в която се намирам. Може и да е било вярно. Де да знам. Може и да е нещо като делирец или други там думи и диагнози. Но беше страшна работа. Как съм се измъкнал с що годе нормален външен вид от това полудяване - не знам. Всъщност знам. Ако не беше Божията помощ, измъкване нямаше.

Та се сещам тогава като спрях и нали си мислех, че достатъчно е един алкохолик да спре и готово. Ама де да знам, че се получава по-яко изгърмяване на инсталацията. Тя моята тотално почна да се пали след едната суха година. И давах диагнози. Този образ го диагностицирах веднага. Иначе бях много горд със себе си, нали като успял. Образът се появява по едно време с един каладжия при когото почнал работа да му пасе кравите в едно забутано село. Идва да се похвали. И на мене ми се глади косъма и се чувствам нещо като кръстник и патрон. Идва да ми покаже докъде е стигнал в живота. Аз съм голяма работа. Аз мога и съм успял и насоки давам на хората. Но нищо не бях направил за този човек, освен по някой път да му дам хартии или други глупости, но той разправяше навсякъде, че съм голяма работа. И това мене ме устройваше. Човекът показва, че мисли правилно, щом ме оценява както трябва, по достойнство. Достойнството. И води калайджията и двамата разправят за хубавия живот. Нашият като член от семейството. Пасе добитъка срещу храна, подслон и пиене. Идеално. И тука ми идва идеята да го направя още по-идеално. Издърпвам животновъда и твърдо му препоръчвам да спре пиенето на говедаря. Не знам какво му казах, но мога да бъда доста убедителен и убеждаващ дори. Нещо май го уплаших, че могат страшни работи да станат, ако пие дори капка. И доволно си се кефя от това ,че съм голяма работа. Уважаван член на обществото и духовен наставник на страдалците. Самооправил се. Тъй.... Всичко с най-добри намерения и задоволствие от собственият алтруизъм и самопожертвователност. Хехе. Актьорът може да бъде дори самопожертвователен, ведно с дребнавостта си.
Идва след известно време образа. Пиян и носи три пакета цаца. Дълбоко замразена. Кво става бе. Той - калайджията е мошеник, той това, той онова. Аз - защо така говориш бе. Той - не мога да понасям несправедливости, ще се махам. Аз - гневен, защото не става по моят сценарий и човекът бяга от хубавото. Крещя и се налагам и обяснявам какъв хубав живот води и какъв късмет за него. Той - мрън, мрън. Спря ми пиенето и е голям мошеник. Ясно. крещя му, крещя му и му заповядвам да ходи да се хваща с две ръце за късмета. Нали аз знам добре какво да направи, но откъде да знам, че един алкохолик не може дълго време да живее без пиене. Или лудва като мене или се запива, щото ще лудне или просто се трепе. Но отде да ги знам тези работи. Бесен съм и го гоня.
След малко се появява калайджията. Запъхтян си търси работника и цацата. Дошли в града за покупки. Взел цаца за домочадието. Отървал за малко образа и онзи драснал. После май го намерил на една спирка, но не е сигурно. Знам, че образа изкара още една година в затвора, не знам за какво и после отново говедар на друго място. Това ми разправя вчера, доколкото мога да изкопча нещо. Та такива ми ти работи. Май отдавна му е изфирясал мозъка, но кой съм аз да давам диагнози. Моля се на Бог моят да се запази докъдето е стигнал и да ми се запази това желание да действам по Програмата за възстановяване от тази болест - алкохолизма. Душевна болест, не само телесна и умствена. Душа. Вчера си мислех за Юнг. Той наистина истински е вярвал, че има Сила във вселената и на практика се е опитвал да направи връзка. Един от най-големите специалисти на И-дзин, Книгата на промените. Чел съм, че чрез нея конфуцианците търсят волята на вселената или както там наричат собствената си Висша сила. Бях си я купил с предговор на Юнг. Нали не ми се ще да ме имат хората за неграмотен, некултурен и видиотен алкохолик. мда. Не съм толкоз тъп, за колкото ме смятат някои. То дали ме смятат или друго нещо. Ама айде. Чуждото мнение. Поствам и като част от дейността да бъда себе си. И как да бъда себе си, като се страхувам от чуждото мнение? Трудна работа. Без действия по въпроса само мога да си викам като преди - ко ти пука бе! Да се пъча, да рева, да се пуля и да се правя на непукист. И да не виждам, че съм под контрола на чуждото мнение. Стана време да дигам гълъбите.

Моля се за още двадесет и четири трезви часа за всички нас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите