|
Днес бях на среща с мои приятели от АА групата в града.Почна добре,но по едно време имах неблагоразумието да спомена имената на двама поети,които харесвам и то много.Свързах го с душевността и се стараех да придържам разговора върху болестта,върху това кой какво чувства и преживява,но по едно време усетих,че губя контрол над ситуацията.Почнах леко да се изнервям след като виждах какво става и след това "изнервянето" се превърна в "лек гняв".По едно време не стига,че не ставаше на моята и не стига,че аз споделях за себе си,но единия мой събрат почна да ме анализира.Леле,сега видях колко зле се чувства някой мой събрат,когато аз почна да го анализирам и то "с най-добри намерения".
По едно време си спомних,че единия от тях май взема "хапове" и може би затова говореше така въодушевено за каквото и да е,но не за себе си.А след това почна с анализите си и то също"с най-добри намерения".
Колкото и да се ядосвах бях сигурен на 100%,че само аз съм си виновен за състоянието,в което се няврях с опита са да "държа нещата в свои ръце".
Нито успях да го направя,нито да накарам някой от тях да сподели нещо за себе си и единствено "аз спечелех от това",което сам си причиних.
След като се разделихме си спомних един откъс от "Голямата книга"-Анонимни Алкохолиции,който още от началото на проучването на Анонимни Алкохолици не харесвах.Не,че сега ми харесва,но си е самата истина:
„Всеки човек прилича на актьор, който иска да изнесе целия спектакъл - опитва се да аранжира осветлението, балета, постановката и другите актьори както на него му харесва. Само ако можеше да наложи собствените си виждания, само ако хората постъпваха както той иска, представлението би било прекрасно. Всички, включително и самият той, биха били доволни. Животът би бил чудесен. В опитите си да наложи своите виждания нашият актьор понякога е много изобретателен. Той може да бъде мил, внимателен, търпелив, щедър; дори скромен и самопожертвователен. От друга страна, той може да бъде дребнав, егоистичен, себелюбив и нечестен. Но както повечето човешки същества, той най-вероятно притежава различни черти.
Какво се случва обикновено? Представлението не излиза много добре. Той започва да си мисли, че животът не е справедлив към него. Решава да се старае повече. При следващия случаи той става още по-взискателен или по-снизходителен, в зависимост от ситуацията. И все пак пиесата не му подхожда. Признавайки, че може би до известна степен греши, същевременно той е сигурен, че по-виновни са другите. Той се ядосва, възмущава, самосъжалява. В какво се състои главният му проблем? Той не е ли всъщност користен, дори когато се опитва да бъде мил? Не е ли жертва на заблудата, че може да бъде доволен и щастлив на този свят, само ако преуспее в живота? Нима не е очивидно за всички останали актьори, че това са нещата, които той желае? Нима неговите постъпки не подтикват всеки от тях да си отмъщава и да заграби от представлението всичко, което му се удаде? Дори в най-добрите си мигове не е ли той човек, който всява по-скоро смут, отколкото хармония? ...
Гл.5 от Анонимни Алкохолици.
Та като си спомних това не ми стана приятно,но поне видях къде греша,какво трябваше да направя,"на кого и какво да споделя,дали няма нещо да наруша",и ред други съмнения и самозаблуди.Видях как воден от изискването,егоизма,егоцентризма,нечестността и страха от това,"да не изтърва нещата от конрол",а после "как,какво и на кого да споделя" можеше така „да си завра главата в пясъка”,че после никой да не може да я извади.Затова сега го споделям с вас с идеята,че не нарушавам някой Принцип или Традиция на Анонимни Алкохолици.......
Бъдете здрави и трезвени,приятели.
Благодаря ви,че ви има.
Бъди себе си.Редактирано от Cтeфko на 02.01.09 18:43.
|
АА актьора..
