Аз мисля, че човекът просто има достатъчно смелост и честност да погледне в очите някои от собствените си самозаблуди и сам да ги оспори публично, без да се страхува от присмех или от това, че ще го разберат погрешно. И без, както ти го определи, да се прави на бог. Според мен се нарича "доблест".
Прав си, Новагодин. Когато един човек има достатъчно смелост и честност да погледне в очите някои свои самозаблуди, той е наистина доблестен човек. За мен такъв е всеки един от моите зависими приятели, погледнали заблудите, в които са живяли преди да изтрезнеят. И без да се страхуват от присмех или от погрешно разбиране, те с голяма доза смирение отработват Четвъртата стъпка от Програмата на АА. Отдавна са спрели да се правят на богове, защото са разбрали, че не са. За да признаеш безсилието си не само пред алкохола но и пред болестта си, също се иска голяма доза смирение, смелост и честност. Тези хора за мен наистина са невероятно смели, защото се учат да живеят трезвия си живот стъпка по стъпка, без да разчитат на помощта на алкохола.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите