Здравей, Тина. И аз те разбирам прекрасно и съм в същата ситуация като теб. Издържах почти година и малко преди да дойде датата, дойде първият пробив. Но понеже нямаше фатални последици, някак го подминах без да му обърна голямо внимание. За жалост никога не събрах смелост да отида на сбирка. И резултатът не закъсня. Сега умирам от страх и срам и се моля и този път да ми се размине безнаказано. Но разбрах, че сам е много трудно да се справиш с тази болест. Пожелавам на теб и на себе си да намерим сили да отидем на сбирка. Трезва и спокойна вечер на всички.