— Когато аз употребявам някоя дума — каза презрително Хъмпти-Дъмпти, — тя означава точно това, което аз решавам да означава, ни повече, ни по-малко.
— Въпросът е — каза Алиса — дали можете да накарате думите да означават толкова различни неща.
— Въпросът е — отвърна Хъмпти-Дъмпти — да си майстор. Това е всичко.
Алиса беше твърде озадачена, за да може да каже нещо. Затова Хъмпти-Дъмпти заговори пак:
— Думите имат нрав, поне някои от тях. Особено глаголите — те са най-горди. С прилагателните можеш да си правиш, каквото щеш, но не и с глаголите. Аз обаче мога да ги управлявам всичките! Непроницаемост! Това казвам аз!
— Бихте ли ми обяснил, моля, какво означава това? — каза Алиса.
— Сега говориш като разумно дете — отвърна Хъмпти-Дъмпти с доволен израз. — Под „непроницаемост“ разбирам, че доста сме говорили по този въпрос и би било добре, ако ми разкажеш какво мислиш да правиш по-нататък, тъй като, предполагам, нямаш намерение да прекараш тука целия си останал живот.
— Но това е извънредно много да карате една дума да означава! — каза замислено Алиса.
— Когато карам някоя дума да върши толкова много работа — каза Хъмпти-Дъмпти, — аз винаги й плащам извънредно.
— О-о! — каза Алиса. Тя беше толкова смаяна, че не можа да каже нищо повече.
— Аа, да ги видиш само като се съберат наоколо ми някоя събота вечер — продължи Хъмпти-Дъмпти, като клатеше глава, наляво-надясно. — За да си получат заплатите, знаеш.
(Алиса не се осмели да го попита с какво им плаща, така че, виждате, и аз не мога да ви кажа.)
Луис Карол "Алиса в огледалния свят"