|
|
| Тема |
 Re: АЗ ПИХ... [re: Coння] |
|
| Автор |
girasol* (усмихната) |
|
| Публикувано | 06.12.08 14:17 |
|
|
|
От два, три дни, съм в отвратително настроение. Безумието ми да не приемам нещата, които не мога да променя, наред с изисквания към околните ме дакараха дотам, че да се замисля, дали да не пия нещо.
Лека депресия, смесена със самосъжаление, настръхнала кожа към всичко което ме заобикаля, досада от всички, с които ме е срещнал животът през тези дни и неистово желание за бягство. Със самолет, автобус, влак, кораб, камила, бутилка....изясни се. Да изчезна, да ме няма, да се върна когато този проблем се реши, по начина по който аз съм решила че трябва да се реши. Убеждението, че няма да се справя без анестезиране се измести от увереността, че мога да се справя. Благодаря ти, Еми, че ме подсети, че всъщност усещането го няма вече, колкото и да пия. Знам, че е изчезнало, просто го бях забравила. И за малко да отида да си го потърся. Ето, написах го. Беше ме срам и се страхувах, какво ще си помислят за мен хората, познаващи ме като усмихнато справяща се със всичко....Страшно е гот да си загърбя гордостта и да видя че е съвсем човешко да бъда човек.
Усмихни се, има изход!
| |
| |
| 
|
|
