|
Привет ви
Еми, помниш ли че преди 2 месеца някъде пуснах една тема, в която споделих че са се случили някакви хубави неща? Е аз съвсем не съм била чиста 2 и 1/2г., но и малкото време прекарано без ми се струваше ужасно дълго, векове... Всеки един ден за мен беше неверояно изпитание, бях на ръба да си взема отново, за да остана глуха и сляпа за нещата които не ми изнасят, но съм принудена да живея с тях. Но всеки път намирах сили и смисъл, за да се спра. Та точно тогава, когато си мислех, че вече "никога" реших, че от един път нищо няма да ми стане. Ето на... пак съм на изходна позиция. Отново всяка сутрин преди работа търча да си взема, отново пресмятам парите, отново лишавам любимият си човек от присъствието си. Страното е, че за 9г. откакто съм зависима, не се научих да си купувам от вечерта за следващата сутрин, като че ли очаквам да се събудя и да липсва физическата абстиненция, сякаш е било просто кошмар. Бях започнала да се грижа за едно детенце, което е на 1 и 1/2г., ужасно усмихнато, живо, винаги готово да направи поредната беля, а после да подари целувка. Но и аз реших, че само от веднъж, само този път и "никога отново" ще остане без последствия. Мисля си, че ако мога да върна времето назад - 2 месеца, 1г., 3г., 9г... никога няма да си помисля "само веднъж"... защото това "само веднъж" ми коства всичко - работа, любов, дом... Абе мисля, че разбираш какво се опитвам да ти кажа. Не си помисляй, че от един път нищо няма да ти стане, защото ще последват още хиляди ситуации, в които алкохолът ще ти се стори най-доброто решение. Но само животът е един, а другото е..."плява" .
Здравей, здравей, студен живот....
|
Re: АЗ ПИХ... [re: Eми®]
