”Липсваше ли ти алкохолът през тези 2 години и половина? Или пък през последните месеци?
Nekoi, с удоволствие ще ти отговоря на въпроса.

Не, не ми е липсвал алкохолът през тези 2.5 години. Въобще не ме интересува, живея без него много по-добре, постигам целите си, израствам в професионален план, сериозна съм, отговорна, уважават ме, ценят ме. Дъщеря ми ме обожава, разбираме се приятелски и аз много я обичам.

През последните месеци.. я да видя?
Ами през август ми се прокрадваха мисли на морето... но само мисли, на плажа. Фантазирах си за една потна бира..., но си купих сладолед.
Една топла лятна вечер ми се припи джин с тоник, но си купих кока-кола.
За други подобни мисли не се сещам да съм имала от август до ноември.

Чувстваше ли се ощетена, непълноценна от това, че не пиеш? Или ти липсваше еуфорията и хубавите усещания, които той ни е давал?”
Ощетена – не. Непълноценна – може би, но не че не пия, ами за това че нямам желание за социални контакти. Не ми се ходи по заведения, на рождени дни, не обичам да се застоявам на маса... не се чувствам комфортно, защото съм нащрек и внимавам за чашата...
По-скоро на моменти ми липсват еуфорията и хубавите усещания. И най-вече заради това посегнах... но нямаше нито еуфория, нито усещания. Безразлично ми беше докато траеше пиенето (и четирите пъти!) Не ми стана по-хубаво емоционално, но все пак явно ми се е размътил мозъка щом почнах да си мисля за бившото гадже...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите