|
|
| Тема |
 Re: АЗ ПИХ... [re: Eми®] |
|
| Автор |
Eми® (Ентусиастка!) |
|
| Публикувано | 01.12.08 17:00 |
|
|
|
"вадиш камъчето от обувката и продължаваш напред"
Това и ще направя!
Било квото било през ноември , но вече сме декември и онези 4 пиенета си остават там, стига толкова експерименти. С дявола не бива да си играя!
Харакири, благодаря ти за преговора!
„ Ние никога не можеме да оздравееме напълно, независимо от това колко време сме трезви.”
След известно време в Програмата може да си помислим, че сме излекувани. Ние научихме всичко, което може да ни научи АА. Решаваме, че е време да се заемеме с живота си, да забравиме за сбирките и да се опитаме да наваксаме годините, загубени в активното пиене. Когато постъпваме по този начин обаче, ние застрашаваме своето възстановяване.
”Веднъж алкохолик – завинаги алкохолик.
Болестта ни може и да е притихнала временно, но тя чака удобен момент да ни заложи капан, ако й дадеме тази възможност.”
Бдителността е нашата ежедневна задача. Стараеме се да имаме готовност да се справим с капаните и тревожните прояви на болестта ни. Това съвсем не означава, че сме длъжни да живеем в страх, че „нещо лошо ще се случи, ако постоянно не сме нащрек”. На нас ни е достатъчно да знаеме, че опасността не е отминала. Не си е отишла с последната глътка алкохол. Винаги съществува риск да се върнеме към миналото си.
-------------------
Да, съществува риск, аз съм жив пример за това. И най-лошото е, че след 2.5 години трезвост, една чаша е достатъчна да задейства процеса на алкохолното мислене. Защото е факт, че аз не се чувствам виновна че пих, самата аз си казвам – нищо лошо не съм направила. Това е самозаблудата. Не страдам, нямам угризения на съвестта, но онази „червена лампичка” в главата ми не спира да свети, чак аларма ми засвири да се спра и да се осъзная накъде съм тръгнала.
ПРОСТО ЗА ДНЕС: Ще бъда бдителна и ще направя всичко необходимо, за да запазя своята трезвост.
| |
| |
| 
|
|
