Благодаря ти Еми, че сподели за твоето подхлъзване. Ти беше първият алкохолик, на когото написах писмо преди повече от две години и три месеца Едва ли е случайно. Ти подреди на първо място да излиза в Гугъла сайта на анонимни алкохолици. Едва ли е случайно. В отчаянието си написах анонимни алкохолици и плеснах ентъра. Едва ли е случайно. И така докато стигна до няколкото истории в сайта. Да се осмеля да ти пиша. После да намеря форума чрез линкове. Да се разровя и да попърся помощ от човека, който разбрах че може да ми помогне. И по твое предложение. Няма случайни работи.

Замислих се по въпроса за пробива. Не е лесно човек да си признае. Две години, три месеца и три дни днеска правя без алкохол. Много пъти през това време сънувах че пия. Много пъти. Винаги по един определен сценарий вървяха тези ми сънища. Навдигам чаша, обикновено с бира, и отпивам една глътка. Още по време на отпиването си спомням, че съм алкохолик и че не пия. Тарарараааааааааааам. Почвам да се обвинявам и веднага след това започвам да се чудя - защо стана така? Нямам обяснение. След това започвам да мисля - да казвам ли на някого, или да не казвам? Една глътка бира не може да се брои. Как издържах толкова време и откъде пък се подхванах. Някъде след това се събуждам и дълго време се въртя и се обвинявам в леглото. Дори се чувствам махмурлия и минава много време преди да разбера, че съм сънувал. Интересно е, че една от основните ми мисли насън е дали да си призная и как да скрия. Абе иска се смелост човек да си признае нещо такова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите