Симптоми на алкохолната зависимост:
• Алкохолен глад (силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приемат психоактивни вещества);
• Нарушена способност за контрол върху приема на психоактивното вещество. Много важен диагностичен белег е контролът върху процеса, а не върху резултатите;
• Приемане на психоактивното вещество с цел облекчаване на абстинентни симптоми със знанието, че това помага;
• Физиологично състояние на абстиненция;
• Данни за повишен толеранс – необходимост от по-високи дози за постигане на ефект, който първоначално е постиган с по-ниски дози (пример за това е употребата на дневни дози, достатъчни да увредят или дори да убият непривикнали лица;
• Загуба на ситуативен контрол;
• Стесняване на личния репертоар от начини на употреба на веществото;
• Прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия или интереси за сметка на употребата на психоактивното вещество;
• Продължаване на употребата, въпреки наличието на очевидни вредни последици за здравето и социалното функциониране, (например чернодробно увреждане, загуба на работата, депресивни състояния и др.).
Тези симптоми присъстват и при алкохолизма, и при алкохолната болест, но болестта се различава по наличието на абстинентен синдром. Чрез него се изразява прехода между социалното явление (алкохолизмът) и биологичния процес (алкохолната болест).
Абстинентно състояние: Група от симптоми с различна тежест и съчетание помежду си, които се появяват след пълно спиране или намаление на приема на вещество, употребявано редовно и обикновено за дълъг период от време и/или във високи дози.
Абстинентните симптоми са първичната определяща характеристика на зависимостта. Тяхната интензивност се проявява индивидуално.
Алкохолен абстинентен синдром: Представлява болестно състояние, което се проявява чрез тежък физически и психичен дискомфорт няколко часа след последното опиване. Най-типична е появата сутрин, когато алкохолът в кръвта е с най-ниско ниво. Състои се от треперене на ръцете иІили цялото тяло, гадене, изпотяване и ажитация. По-тежките симптоми на абстиненцията включват илюзии, чувство за застрашеност и неотчетливи слухови халюцинации. Могат да се появят генерализирани епилептични припадъци, а след около 48 часа да се развие алкохолен делир (делириум тременс).Оплакванията изчезват при приемане на ново количество алкохол.

Фази на алкохолната болест:
ДРУЖЕСКО ПИЕНЕ
• Нарастване на желанието за пиене и на възприемчивостта към алкохола;
• Пиещият може да “носи” много – пиене на големи количества без признаци на алкохолно отравяне.

ПРЕДУПРЕДИТЕЛНА ФАЗА
• Търсене на поводи за пиене;
• Подобряване на самочувствието след употреба на алкохол – “душата на компанията”;
• Напиване;
• Опити за пиене скришом, в самота;
• Пиене “за премахване на махмурлук”;
• Бели петна в паметта.

КРИТИЧНА ФАЗА
• Загуба на контрол над пиенето;
• Угризения на съвестта;
• Алкохолни абстиненции;
• Пренебрегване и конфликти в семейството;
• Отсъствия от работа;
• Нарастване на агресивността, нарушаване на закона;
• Нередовно хранене;
• Занемаряване на външния вид;
• Смущения в сексуалния живот;
• Редуване на запои и периоди на пълно въздържание за възстановяване на здравето или за доказване на “силна воля”;
• Клетви за въздържание.

ХРОНИЧНА ФАЗА
• Дълготрайни запои;
• Понижаване на поносимостта към алкохола;
• Разпадане на семейни връзки;
• Продаване на вещи от дома, кражби с цел набавяне на алкохол;
• Професионална и социална деградация;
• Алкохолът се превръща в единствена цел на живота;
• Алкохолна психоза – делир;
• Соматични болести – полиневропатия, алкохолна цироза и др.;
• Крайно изтощение на организма.
На основата на алкохолната болест понякога възникват остри и хронични психични разстройства – делириум тременс, остра и хронична алкохолна халюциноза, Корсакова психоза:
• Делириум тременс: абстиненцията може да се усложни от краткотрайно, понякога застрашаващо живота токсично състояние на обърканост с придружаващи го соматични нарушения, наречено delirium tremens. Обикновено то е последица от пълното прекратяване или намаляване на алкохолната употреба при лица с тежка зависимост и дълга история на употреба. Началото обичайно настъпва след спиране на алкохола съзнателно или по различен повод (напимер, визане в болница, развитие на интеркурентно заболяване и др.). Типичните предшестващи симптоми са: безсъние, треперене и страх, възможни са и гърчове. Класическите симптоми в състояние на делир включват: помрачение на съзнанието и обърканост (за време и място при сравнително добре запазена ориентация за собствена личност), ярки халюцинации и илюзии (подвижни, микроскопични) и изразен тремор на ръцете, езика и тялото. Честа е психомоторната възбуда (във връзка със зрителните халюцинации). Обикновено присъстват и налудности (с интерпретативен характер в резултат също на халюцинациите), повишена температура, изпотяване, безсъние или обръщане на цикъла на съня и бодърстването. Болните са с повишена внушаемост. Вечерно време и през нощта (при загасено осветление) халюцинациите се засилват и болните стават много по-неспокойни. Наред със зрителните халюцинации много често се установяват тактилни и по-рядко – слухови халюцинации. Тази алкохолна психоза се наблюдава у лица, които злоупотребяват предимно с концентрати. Делирът трае от 3-4 дни до седмица, в редки случаи и по-дълго. След отзвучаване на психозата зависимите имат непълен спомен за случилото се. Делир може да се наблюдава както по време на продължителна интоксикация, така и по време на абстиненция. Алкохолният делир е една от най-честите причини за смърт при алкохолно болните.
• Острата алкохолна халюциноза се среща по-рядко. Наблюдава се във възрастта около 40 години при давност на алкохолната болест 8 – 10 години. Среща се по-често при жени. Започва остро, често по време на абстиненция. Тя се развива при ясно съзнание и запазена ориентация, като протича с наличието на слухови халюцинации. Отначало е налице критичност към слуховите халюцинации, но по-късно те започват да определят поведението. Алкохолната халюциноза продължава дни и седмици, по изключение може да премине в делир.
• Хроничната алкохолна халюциноза трае по-дълго време на фона на ясно съзнание. При извънредно живите слухови халюцинации са принудени да прекъсват работа.
• Алкохолен параноид и Алкохолна параноя – главно място в клиничната картина заемат налудностите за отношение, преследване и по-рядко за отравяне и самообвинение. При остро протичане могат да се наблюдават зрителни и слухови халюцинации, най-често със заплашващ характер. В етиологията на алкохолната параноя (алкохолна ревностова налудност) определена роля освен алкохола имат и някои предразполагащи моменти: семейни конфликти и видимо отчуждение на съпрузите, намалени сексуални възможности при запазено либидо и др. Това е достатъчен повод за развитието на ревностова налудност, с потиснато, дисфорично настроение.под влияние на налудностите е възможно да бъдат извършени тежки общественоопасни деяния.
• Корсаковата психоза е тежка последица на алкохолната болест. Психозата води до тежко увреждане на централната нервна система, до пълна дезориентация за място и време. Лекуването и възстановяването са извънредно трудни. В клиничната картина се включват алкохолният полиневрит и Корсаков синдром. Поради липса на фиксационна памет болните не могат да се ориентират в средата, в която се намират. Не запомнят имена и събития. При неврологичното изследване се установява атрофия на мускулатурата на крайниците, отслабване или загуба на сухожилните рефлекси, координационни разстройства и др.
Предизвиканите психотични разстройства могат да се изявяват с различни симптоми в зависимост от типа употребявано вещество и личностните ресурси на употребяващия.