|
Тези дни един приятел си поигра и преведе любопитна статия от "Грейпвайн" - списанието на АА. Написана е от доктор по психиатрия, работил в Монреал и притежаващ богат опит в лечението на алкохолици и поглед върху дейността на АА и резултатите.
Искам да благодаря на моят приятел за превода и да я споделя тук.
Сега мисля да отида на сбирка, да потърся някой събрат и да потърся някой събрат, с който да поговоря.
Благодаря, че се събудих и днеска трезв и се моля за още двадесет и четири трезви часа за всички нас.
Статията:
Имат ли нужда членовете на АА от психотерапия?
Преди няколко месеца бях въвлечен в дискусия относно ползата от психотерапията за членове на това Братство. Гледната точка засягаше целесъобразноста на твърдението, че ефекта на психотерапията, която сега е призната като лечение с доказана стойност, би трябвало да бъде приет като напълно съвместим с Програмата на Дванадесетте Стъпки. Бе ми казано, че доста членове на АА ползват такъв вид психиатрично лечение с голям успех и че сега било дошло време да не се срамуват от това, но по-скоро да им бъде позволено да са открити и честни.
От гледната ми точка на психиатър не видях противоречие в това твърдение. За мен да не се съглася беше все едно свещеник да оспорва мъдроста от посещение на църква. При все това трябва да призная, че аз възразих, макар и умерено. Подробно посочих причината за моите съмнения. Тя засяга обосновеноста от нуждата ми не толкова да противореча на това твърдение, колкото да усъмня в разумността да одобря ползата от принцип, според който психотерапията и Програмата на Дванадесетте Стъпки стават близки приятели.
Да имам поведение на „Тома Неверни” е основано на двадесетгодишният ми опит на работа с индивиди страдащи от алкохолизъм, които дойдоха при мен за помощ, но не получиха нищо особено. С други думи скоро научих, че без значение какви други болести можех да лекувам с успех, то алкохолизма не се поддаваше и на най-упоритите ми усилия. Това мое осъзнаване се подкрепи от успеха на АА в неговите ранни дни в Монреал, където видях същите пациенти, които смятах за безнадеждни пияници, да достигат не само трезвеност, но и да се завръщат обратно в техните семейства и общности и дори да работят изключително добре без отсъствия на старите си работни места.
Бях напълно удивен от АА и трябваше да призная, че АА довежда до очевидно възстановяване много умствено неуравновесени хора и че в края на краищата влива в разсъдъка на тези безнадеждни мои пациенти възможността да дискутират толкова основни психологични проблеми като какви сили са любовта и враждебността дотолкова добре, че да засрамят повечето психиатрични учебници. Тъй като беше невъзможно да се отрече успеха на това Братство, не виждах друга възможност освен да приема една посока на действие и да изпращам всеки открито възприемчив алкохолик, от който можех да измъкна и малкото мълчаливо съгласие, към един от тези чудотворни работници в АА. Правех го с увереността, че ще бъда винаги на разположениеда помогна с всичките си професионални способности, ако се наложи медицинско лечение, когато изтрезнее. С други думи рецептата ми беше: „ АА ще ти даде това от което се нуждаеш що се отнася по отношение с твоя проблем с алкохола; това аз не мога да направя! Ела пак да се видим, ако по-късно прецениш, че се нуждаеш от помощ с други проблеми.” Аз избягвагвах всичко, което се доближава до интензивна психотерапия и ползвах само кратка подкрепяща техника.
Трябва да призная, че се опитвах да разработя методи на лечение, които да са поне толкова полезни като тези на работата в АА, макар структурно да противоречеше пациентите ми да се лекуват един друг успешно. В допълнение голямо число от пациентите отказваха да имат нещо общо с АА. Единствено имах успех, когато човекът беше в болницата, когато беше заключен и зад решетките. Истина е, че понякога след напускане на болницата някой ме окуражаваше за известно време като оставаше трезвен и това създаваше впечатлението, че той се е възползвал от психотерапията. По-скоро рано, отколкото по-късно, определен тип поведение се проявяваше отново и отново. Той започваше да закъснява за часовете си, или въобще ги пропускаше. Или пък се появяваше в кабинета ми леко пийнал, убеждавайки ме, че когато пийне едно-две питиета му падат задръжките и така говори по-свободно. Накрая нямах друг избор освен да призная, че психотерапията не е достатъчна и много често става нужда пациента да облекчи ужасната и сърцераздирателна тревога, която той не може повече да понася, чрез поглъщането на уиски, което той знае ще му донесе бързо облекчение.
Това несъмнено първопричината, която обяснява защо индивидуалната психотерапия, обикновенно толкова ефективна в помоща на хората да се справят с техните проблеми, тъжно пропада когато е приложена за алкохолизма. Психотерапията, за да бъде ефективна, вдига нивото на тревога в пациента, макар и с евентуалния резултат от намаляване на тази психична болка, като прикрития субективен проблем бъде поставен и обсъждан открито.
Средностатистическият човек се тормози от такива лутания нагоре надолу; дори по някога му се налага да приема успокоителни в стресиращи моменти. Зависимият, какъвто е алкохолика, може да бъде чисто и просто определен като човек, който се е научил от преживяванията си, че може неизменно да облекчи непоносимата си тревога, като ползва своето средство на зависимост - в случая алкохол. Така, когато психотерапията произвежда тази крайно мъчителна периодична тревога, алкохолика прибягва до единствения метод, който му е под ръка и който години наред му е носел опитано и доказано удовлетворение – посягане към чашката.
Аз си промених донякъде отношението към психотерапия за членове на АА. Достигнах до убеждението, че докато един индивид се нуждае от помощ за други проблеми, а не пиене, и се придържа неотклонно към стъпките на Програмата на Дванадесетте Стъпки, то без всякакво възражение той може да премине през една психотерапия. Ако от друга страна има признаци, че той дори несъзнателно се опитва да замени АА с психотерапия, то трябва да се внимава да не е попаднал в плаващи пясъци. Ето защо дълг е на члена на АА и на психиатъра да проучат много внимателно мотивацията за искане на лечение с психотерапия.
Използвам същия тип разсъждения по отношение на лекарства като Antabuse. Има малко членове на АА, които са изключително импулсивни в допълнение на това, че са невъздържащи се алкохолици. Такъв човек, който е взел Antabuse в даден ден, не може да притича до бара, защото шефа му го е критикувал или жена му не се е съгласила с него по проблемите на националната политика. Все пак отново трябва да натъртя, че всеки опит да се замени програмата на АА с Antabuse е рисковано и по мой опит неминуемо види до неприятности.
Накрая бих желал да изложа пред читателя твърдението, което е толкова просто, че съществената му значимост може да убегне от нечие внимание. Психотерапията е толкова смътно и неспецифично понятие, че ми напомня за това което е казал Humpty Dumpty за това какво има предвид при употреба на една дума: „ Когато ползвам една дума, аз имам предвид това което избирам тя да означава, нито повече, нито по- малко.”
Една от добре познатите форми на психотерапията е груповата терапия. Усърдната работа на хиляди хора за период от три десетилетия създаде за нас многообразие от групови терапии, която се прочу по света като схема за лечение на алкоколизма. АА-сбирките не могат да се разглеждат по никакъв начин като специална версия на групова психотерапия. Опитният спонсор е учител „ терапевт” в полето на алкохолизма. Тъй като човек трябва да се придържа към установения статут в нашите страни, където се настоява,че психотерапията трябва да се разпространява и практикува от хора лицензирани в медицина, то би трябвало да посочим спонсора като „ съветник”. Наричайте го както щете и рисувайте във въображението си каквото искате за сбирките на АА, но всеки алкохолик който влезе в редиците на АА достига трезвеност по този начин. Уменията на психиатъра трябва да се разглеждат като допълнителен метод за лечение и при тези обстоятелства аз отново настоявам, че психотерапията се провежда като допълнителна, но НИКОГА заменяща програмата на Дванадесетте Стъпки.
Travis E. Dancey, M.D. - Травис Денси – Доктор по медицина
Copyright ©1944-2008 The AA Grapevine Inc.
All Rights Reserved. Reprints by permission only.
Редактирано от aлkaжa на 22.11.08 09:11.
|
Имат ли нужда членовете на АА от психотерапия?
