Здравейте, приятели!
Благодаря от сърце, че ми помагате в тази моя борба.Харакири,благодаря ти за линка, прочетох и принтирах всичко, за да мога по-обстойно да го проуча.Част от нещата вече съм пробвала. Друга - все още - не.На вас, нашите близки искам да кажа: МНОГО НИ Е ТРУДНО! Много често СМЕ БЕСНИ НА СЛАБОСТТА ВИ, МРАЗИМ ВИ, НЕ РАЗБИРАМЕ ЗАЩО ГО ПРАВИТЕ- може ли доброволно да се подложиш на този ад...Понякога не издържаме...Колкото и да ви обичаме, когато няма логика в поведението ви, когато няма ясно бъдеще и нормални отношения между хора, които някога са се обичали... За какво говорим?Знаете ли, че НИКОГА НЕ СЪМ ВИЖДАЛА БАЩА СИ ПИЯН. А той е на 78... Да не говорим за майка ми...Не мога да простя на мъжа ми нито една пиянска свада, нито една пиянска сцена, на която децата ми са станали свидетели.Те са големи момичета - на 30 и 23 години.Едната вече е семейна, другата още живее с нас и се опитва да ми помага в тази обречена борба.И двете имат спомени, от които ми се свива сърцето...А когато понякога погледна в очите им ми иде да завия от мъка... ЗАЩО? И ДОКОГА?
Дано не съм ви досадила.
Бъдете здрави всички - вие и тези около вас, дано е успешна борбата ни...
Благодаря ви още веднъж.