Аз търся помощ от форумите почти всеки ден.
И почти всеки път намирам.
Само през тази седмица намерих акумулатор за камион, мебели втора употреба и телефон на добър ортодонт. Както и как е на руски думата "партер" (беше ми супер важно).
Преди две години по същото време вече бях стигнала литър водка на ден (макар че тук, в този форум, обявих 400 гр дневна доза като ме попитаха).
Първо търсех "помощ" в клуба на пиячите с въпроси коя е най-качествената и сравнително евтина българска водка и има ли суперефективен лек против махмурлука (откъде да знам че е било абстиненция).
После по цели нощи киснех с водката до мен в едни възрастови клубове и плещех дивотии за смисъла на живота и криворазбраното лидерство във форумите.
Не пропусках, вече здраво подложила, да си избера някой ник и да го извикам в кюто да си лафим. (Да си лафим на пиянския ми език означаваше да го свалям тънко, да привлека внимание и да се лигавя както аз си знам, с единствена цел - да не полудея от самота докато привършвам нощната си доза).
Самотата бе основната двигателна сила на всичките ми виртуално-наквасени простотии.
Когато самотата прерастна в панически страх за живота ми, Бог някак насочи ръката ми да кликне върху този форум (нищичко не бях чувала за него, преди дори не бях го и виждала, ровейки из другите клубове).
Отвори ми се врата, Страто, към новия живот, колкото и патетично да ти звучи. Благодарение на тази врата, съм жива, макар че ще ти се стори хиперболизирано и помпозно и натруфено това, което казвам. Просто е истина и наистина не ми пука дали ти ще ми повярваш или не.
Изнемогвах, не можех повече да стискам в мен страшната си тайна, щях да се взривя ако продължавах да мълча и секунда.
Щях да умра в пренебрежимо кратък срок, ако продължавах да пия, а не можех да спра. Нито за час.
Казах го тук, изхленчих го буквално (Лали, разбира се, че не бях регистрирана, да не съм луда да кажа толкова страшно за мен нещо на всеослушание като изляза с регнат ник).
Другото съм го писала десетки пъти - изслушаха ме, погалиха ме по главата, казаха ми че не съм боклук, а болна, че болестта не се лекува, но може да се живее с нея нормално, че има изход и щом те са могли да спрат и аз ще мога. Опитаха се да ме заведат на сбирка (разбира се че се дърпах дълго и упорито, търсейки аргументи, че не, аз не съм като тях - алкохоличка, какво говорите, просто не ми достига воля, каква сбирка, я кажете точно как сте спрели, другото не ме интересува...)
САМА отидох след известно време. Не исках никой да ми държи ръката.
Не пия вече 1 година и близо 8 месеца.
Благодарна съм на Бог , че потърсих помощ точно в този форум. И че я получих. Своевременно. (Разправии имаше и тогава тук, но мен те не ме вълнуваха, аз си исках отговорите на моите си въпроси и ми се даваха). И вместо да пия водка, четях тук, понякога не четях, а просто влизах, ей така, да се почувствам сред свои.
Благодарна съм на тези, които ме спасиха и ми показаха, че има изход. Те ми разказаха за техния изход - АА. Нямах време да търся други изходи, трябваше да се спасявам и изплувах, благодарение на АА.
Това е. Повтаряли сме се били...Ами фактите не се променят, ще го повтарям докато има все още кой да пита. Така аз влязох в АА. Не съм избирала пръчката, която ми се подаде докато се давех, нямах време за това.
(Алки, моля те, пусни притчата за оня в наводнението дето бил на покрива на къщата си и чакал бог да го спаси...)
Този форум ми спаси живота и аз бих направила всичко по силите си, за да не го дам за храна на лешоядите, които кръжат наоколо. (Знам, знам, те веднага ще кажат, че щом ги оприличавам на лешояди, значи признавам че оттук лъха на мърша...) Знайно е, че лешоядите нападат не само трупове. А тежките боледувания не отминават никого.
Дълго стана, но само още нещо.
В тази земетръсна нощ, ако пиех, щях да натворя толкова глупости, някои от които вероятно фатални.
Да даде Бог спокойствие на земните недрата и душите ни.