|
|
| Тема |
 СТЪПКА ВТОРА |
|
| Автор |
Cтeфko (Загорец) |
|
| Публикувано | 15.11.08 19:28 |
|
|
|
Понякога АА е по-трудно за тези,които са загубили или отхвърлили вярата си,отколкото за тези,които никога не са имали такава,защото те си мислят,че са опитали вярата,но тя се е оказала недостатъчна.Тези първите са опитали вярата и безверието.Тъй като и двете са ги разочаровали,та са решили,че състоянието им е безизходно.Безразлчието,въображаемото самодоволство,предрасъдъците и предизвикателното онношение често се оказват за тези хора по-солидна пречка,отколкото тези,издигнати от неубедения агностик или войнстващия атеист.......
Очевидно проблема на загубилия вярата си е този на дълбоко объркване.Той смята,че не може да намери утеха в каквато и да е вяра.Не можеда достигне дори в малка степен сигурността на вярващия,на агностика или на атеиста.
В негово лице виждаме случая на объркания.
"Дванадесет стъпки и Дванадесет традиции"
....................................................................................................
Днес "случайно" срещнах пастира на една Християнска Църква в града ни,където преди близо 6 години дадох молитва на покаяние.
Тогава наистина почувствах "нещо",без дори да знам какво е това.Плаках като дете и почнах да ходя редовно на Църква.
Не пих около шест месеца и се молех и вярвах,че това ще ми помогне да не пия въобще до края на живота си.Сори-след това се издъних и влязох в лудницата за "лечение" от алкохолизма,тогава Синдром на Алкохолна Зависимост/така пишеше в историята на заболяването ми/.
Като се върнах от психоболницата продължих да пия и майка ми сподели,че след като съм се върнал от там съм станал ЗВЯР,какъвто никога не съм бил дотогава през всички години откакто ме помни.
При един запой бях толкова отвратен от всичко това-от пиене,спиране на пиенето,почване отново,страдания,унижение,разпад на личността си,от всичко,което ме заобикаля........
Спомням си как в гнева си забих ножа в Евангелието с думите:
"Теб те няма!Мразя те!"........................
Разбира се след това продължих да се свличям в Бездната на алкохолизма без никакъв шанс да оцелея,тъй като вече "видях че Бог не съществува,или не се интересува въобще от мен".След това подарих Евангелието на един събрат с когото пиехме понякога двамата и лежахме заедно преди това в психоболницата.
Та днес като видях пастира го поздравих и поговорих малко с него.Благодарих му за всичко,което прави и е направил за мен и му споделих,че сега Анонимни Алкохолици е моята "Църква".
Той каза,че това е добро,но там си говорим разни неща от миналото и"си отваряме старите рани".Каза,че без Бог няма никакъв изход от това положение.Аз доста въодушевен му споделих,че само и единствено с Бог/кой както го разбира/оставаме трезвени ден по ден.
Видях как без да се усетя тръгнах да го убеждавам в това,което ми помага,но "случайно" точно в този момент звънна мобилния му телефон.Аз благодарих за помощта му и му пожелах успех.Пожелах на него и семейството му да бъдат живи и здрави.Той ми пожала същото и се разделихме с усмивки.Втози момент почувствах как една "тежест" като че ли се махна от мен.
Може бе затова там ,където досега съм бил вярата не е действала -искало се и ДЕЙСТВИЕ,освен вяра.....
Бъдете здрави и трезвени,приятели.
Нека всеки от нас да открие Силата,която да го опази от "първата чаша".
Благодаря ви,че ви има.
Бъди себе си.
| |
| |
| 
|
|
