Според мен най-добре е да казваш истината, когато те питат. Много добре те разбирам и се поставям на твое място - на мен книжка не са ми взимала, защото от пиене не ми остана време да си извадя такава.
Но знам как колегите са ме подпитвали за други неща, когато съм се дънил. Хем знаят, хем питат.
Правят се на ни лук яли ни лук мирисали и на загрижени и питат. Някои наистина са били загрижени, но повечето са ми гледали сеира. И аз мънкам нещо, като знам, че те знаят. И вътрешно умирам от срам, пък гледам да се правя, че всичко е ок.

Затова, ако намериш сила да си признаеш, ще ти олекне. В края на краищата не само на теб са ти взели книжката за алкохол. Ако си признаваш, може да последват техни допълнителни "уточняващи" въпроси. Няма нужда да им отговаряш. Казваш нещо от рода на: не ме питайте повече, защото ми е неприятно. И толкова.
Знам колко трудно е да намериш сила да си признаеш, но пък и съм сигурен, че ще ти олекне. Пък и това признание нататък също може да те мотивира да стоиш суха.