|
Здравей,"питащ".
Това,което прочетох в поста ти ме накара да се засмея на себе си.Да си припомня как доста дълго се "лекувах" от тази неизлечима болест-алкохолизъм.
Аз започнах да пия доста малък-на 14 години.Зъ пръв път се опитах да спра да пия и го направих когато бях на 21 години в казармата.Тогава спрях да пия за около 10 месеца,но след това отново почнах да пия и продължих да пия, и спирам да пия повече от 23 години....
Когато бях на 24 години за пръв път отидох на спешен кабинет след едно препиване във Варна.След още четири години тръгнах по психиатри като тогав един мой познат лекар-психиатър ми каза,че може да стана алкохолик.Аз го попитах такъв ли съм,на което той отговори,че не съм,но ако продължа да пия ще стана.Тогава не му повярвах и продължих да си пия и да спирам да пия.Когато бях на 34-35 години спрях да пия за 22 месеца,но след това пропих отново и стана още по-страшно за мен и хората около мен.
На 38 години разбрах,че вече съм алкохолик и научих за Анонимни Алкохолици и по съвет на майка си отидох там на сбирки,където си мислех,че ще спра да пия.Оказа се,че това не било АА,а някаква терапевтична група и като видях,че това не ми помогна просто си продължих да си пия, и да се свличам към своята Гибел.Загубих семейството си,работа след работа,физическо,психическо здраве.Накрая видях съвсем ясно,че вече губих Душата си.Това се оказа по-страшно дори от смъртта,която аз често желаех виждайки своята безпомощност и как живота ми си отива,а аз нищо не мога да направя,освен да отричам,че съм болен,да обвинявам другите около себе си и разбира се да пия, и спирам да пия.....
Когато бях на 42 години след един пореден запой при мен дойде човек от Анонимни Алкохолици и благодарение на помощта му и на АА като цяло се запазих "сух" една година и две седмици.През тази година допуснах доста грешки като най-съществената беше отделянето ми от АА и събратята си и отиването на друг вид група с идеята,че това ще ми помогне да спра да пия, и да се "излекувам" от своята звисимост или болест алкохолизъм.
След тази издънка,с която не се годредея но ме беше от полза, сега работя Програмата на АА колкото мога и се надявам на още един ден трезвост.
По себе си се уверявам,че това,което преди съм смятал за "проблем с алкохола" се оказа една смъртоносна,неизлечима и прогресираща болест.
Оказа се,че само с едното непиене си оставам там,където съм бил преди време и дори е станало по-зле,тъй като не вземах своето "хапче",с което живеех-алкохол или някакво лекарство,променящо съзнението.
На моменти се замислям,ами ако не съм алкохолик?
Ами ако съм вече излекуван?
В такива случаи след като отмине този коварен удар на болестта,която е в главата ми се смея.Когато обаче всико около мен,а най-вече в мен крещи:"алкохол" въобще не ми е до шега или до някакви фантазии дали с едно мога да спра да пия.Все повече съм убеден,че тази болест за мен има едно-единствено лечение и виждам,че това е Братството Анонимни Алкохолици и Програмата на АА-12 стъпки.
Миналата година това,което ме заби надолу беше мисълта как няма ди пия цял живот?
....
Оказа се,че практикуването на 24 часовата програма на АА не иска от мен да си обещавам нищо,а просто ми се предлага да следвам тези прости стъпки.Това следване на тази проста програма ми дава шанса и свободата да живея без алкохол ден,след ден въпреки болестта си.Но пък освен това като награда за трезвеността си, всеки един работещ по нея получава Свобода,за която поне аз дори не бях си мечтал.Е,поне до сега.
Преди 5 години когато отидох доброволно на лечение в психиатрията имах поставена диагноза "Алкохолна Болест".Сега за мен не е важно как се нарича "проблема ми с алкохола".Най-важно за моята трезвост и Живот като цяло е приемането на болестта ми и работата по Програмата на АА.Една от най-съществените части от това е споделянето със свои събратя,а най-вече с такива,които все още се двоумят дали това е болест и има ли начин това да бъде избегнато.Аз не съм искал да бъда алкохолик,също не съм и помислял,че ще стана алкохолик.Истината е,че съм си болен и ми бяха необходими доста години на страдания и самоунищожение преди да потърся помощ и да спра да пия,без да стискам зъби и да очаквам момента,в който всичко ще се стровари отговори ми с нова,по-голяма сила.
Миналата година когато излях първото "патрочне" с водка в гърлото си помисли,че ще спра след най-много два-три дни.Сори,оказа се,че тези три дни станаха 33 и беше истинско Чудо,че оживях след този запой.С това си доказах за пореден път,че единствения Път даващ ми свобода от алкохола и от болестта в главата ми е Анонимни Алкохолици.
Но вярно е,че всеки си избира пътя,по който да се пребори с тези незлечима болест прикрита доста ловко с разни други симптоми.
Благоря ти,че сподселяш с нас това,което те вълнува и с това помагаш на всеки от нас.Помагаш ми да си припомня,че все още не съм "излекуван" от болестта си.
Бъди здрав,приятелю.
П.П. Моето лечение на алкохолизма ми беше мисля точно 28 дни престой в психиатрията /като във филма със Сандра Бълок/.
Бъди себе си.
|
Re: Няколко въпроса [re: Питaщ]
