|
Един ден, една алкохоличка най-после взела решение да спре да пие и да трезвее и постъпила в клиника. За съжаление, тя починала по време на детоксикацията и душата й се възкачила на небето. Там Свети Петър я посрещнал пред портите на Рая.
– Преди да те пусна – казал той – Изглежда трябва да разрешим един проблем. За мое учудване ти умря, опитвайки се да изтрезнееш, но в същото време не успя да го направиш. Сега не знаем къде точно да те изпратим.
– Няма проблем – казала алкохоличката, – просто ме пуснете да вляза.
– За съжаление, имам друга заповед – бил отговорът. - Големият шеф иска от теб да избереш сама. Така че ще прекараш един ден в ада, след което ще прекараш и един ден в рая. След това ще можеш да решиш къде искаш да прекараш вечността.
– Всъщност – настоявала алкохоличката – няма нужда от тези посещения, за да мога да реша. Въпреки, че адът би могъл да ми предложи вълнуващи изживявания, аз съм сигурна, че предпочитам рая.
– Съжалявам, но имам заповед – казал Св. Петър.
Внезапно, алкохоличната осъзнала че се намира в асансьор, който слизал надолу, надолу, надолу към ада. Когато врата се отворила, тя влязла в красива стая. В дъното на стаята се намирали удобни кресла, до които стояла малка масичка отрупана с различни лакомства. Около нея разговаряли много нейни приятели, които също пиели преди време. Те се скупчили около нея, целували я по бузите и разговаряли с нея. Домакинът на събирането се изказал вълнуващо. Радостни възгласи последвали речта му, последвана от отлична вечеря. Всички разговаряли и се шегували до ранни зори. И преди да се усети, за алкохоличката дошло време да напусне. Всички й стискали ръката и й пожелавали на добър час, докато се качвала отново в асансьора на път за рая.
- Сега – казал Свети Петър – е време да прекараш един ден в рая.
Последвало пренасянето й в свят от облаци, в който се чували мелодии на арфа и звучни песни през целия ден. Имало много и различна храна. Херувими танцували навсякъде. Всичко било прекарасно, толкова прекрасно, че преди да разбере, нейните 24 часа в рая изтекли. Свети Петър пристигнал и попитал какво е решението й.
Жената отговорила:
- Никога не мислех, че ще го кажа, но въпреки, че раят беше абсолютно прекрасен, мисля, бих предпочела да отида в ада.
Така, Свети Петър я придружил до асансьора и отново жената се спуснала надолу, надолу, надолу към ада.
Но когато отворила врата тя видяла ада опустошен и затрупан в болкуци. Видяла своите непиещи приятели облечени в стари тениски, пиещи кафе и ядящи понички. Те не спирали да мърморят за проблемите си и омаловажали усилията й да се справя с пролемите си.
Когато пристигнал дяволът, тя проплакала:
- Не разбирам! Вчера тук имаше хубава стая, в която се провеждаше комедийно шоу и имаше банкет. Вечеряхме, говорихме за проблемите ми и всичко изглеждаше прекрасно през цялото време. Сега виждам само стара стая в приземния етаж на църква. Слушам как другите алкохолици говорят за болката и нищетата си, ядем стари понички и лошо кафе. А има и група от недоволни ветерани, които изобщо не оценяваха усилията ми да работя по програмата!
Дяволът се ухилил:
- Това е защото вчера те имаха КОНВЕНЦИЯ. А днес, си във ТРЕЗВЕЕНЕТО.
|
Конвенциите и трезвеенето в реалността