Re: Петък, пети / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Днес отидох за пореден път на плаж,въпреки двоуменето дали до отида на АА сбирка,или на плаж?
Реших да оставя сбирката за утре,а днес да са попека съвсем спокойно.
Като отидох там и почнах да си оправям шезлонга видях,че точно срещу мен,от другата страна на басейна се е "нанесъл" един познат психиатър.Веднъж се бях заговорил с него докато бях на разходка и го попитах дали има познати алкохолици,искащи да спрат да пият?Той тогава отговори,че не познава такива и,че не е този доктор,за когото го мислех аз.Тогава се извиних и си продължих спокойно по пътя.
Днес като го гледах срещу мен кам по бански се запитах какво чувствам в момента?За моето оцеляване по Програмата на АА е важно да се наблюдавам отвреме,навреме какво чувствам?Сега беше подходящ момент за това.
Като го гледах той си беше един обикновен човек отишъл на плаж с идеята да си почине,поплува и прави каквото си иска,без това да ми пречи.
Като го гледах срещу мен забелязах,че и той ме гледа отвреме на време.
Какво си е мислил не зная,но аз си припомних защо не обичам психиатри и психолози като цяло?
Те са ми помагали доста досега за да потушат симптомите на болестта и това не мога да го отрека.Това,което ме дразни все още е,че благодарение на тяхната помощ освен към алкохола се вързах и към всякакъв вид психо-лекарства с идеята,че те ще ми помогнат.
Трябваха ми "само" 15 години за да се "вържа" здраво към тези лекарства,променящи съзнанието и да продължавам да разчитам на всеки друг,който да ме извади от Бездната на алкохолизма.На всеки друг,но не и на себе си да правя "нещо" за своето възстановяване от тази неизлечима болест-алкохолизъм.