|
Аз почнах да пия на 14 години. Бях на 21 години когато за пръв път в живота си опитах да спра алкохола за близо десет месеца.Сега съм на 44/ненавършени/.Двайсет и три години се опитвах да се науча да пия "нормално".Не успявах и затъвах все по-надолу бавно,но сигурно към своята Гибел.
Вярно е,че дядо ми е бил алкохолик.Вярно е,че съм обременен генетично,но също така е вярно,че когато почнах да пия аз не съм и предполагал в какво се навирам.Аз започнах да пия за да изягам от "строгия,родителски контрол".Така си мислех аз,но истината си беше,че не се понасях какъвто бях още като малък.Бях доста страхлив и инат като дете.Бях затворен в себе си,което ми пречеше да контактувам със своите съученици,родители,с всички хора около себе си.Някои специалисти го наричат "комплескс за малоценност".
Не ми пука как е наречено това,което едва не ме вкара в гроба след дългите години на "бягство" от Живота.Бягство,при което аз си живеех в своя "Свят" с моя "Приятел-Цар Алкохол"..................................
Накрая останах съвсем сам в този мой свят с идеята,че това е истинския живот,а хората около мен са някакви неудачници,нещастници,тъпаци,които не ме разбират.Затворих се в Клетката на болестта си и наистина бях на път да полудея,да се самоубия или просто да си умра от пиене когато имах шанса да се срещна с човек искащ да Живее.Да ми помогне аз да поискам да Живея/Е,в трезвеност/.
Сигурен съм,че е доста трудно някой човек да пожелае да види своя проблем с алкохола.Трудно е някой да успее да убеди когото и да е,че "изхода" от това е единствено страдание ,самоунищожение,обвиняване на всички за своето Нещастие.Наистина трябва да се случи Чудо за това,но когато някой наистина желае да Живее и има кой да му подаде ръка за да не влиза в АДА,навярно Чудото става?
Гадното при алкохолизма е,че дори когато си заминавах от поредицата от запои аз си мислех,че "волята" ми е слаба.Но това беше в последните години,когато вече нямах този ефект от алкохола или лекарства,променящи съзнанието ми.
В пръвите години бях доста арогантен,циничен,нахален,уверен в себе си,напорист,ИНАТ,..........но винаги със своето"лекарство" под ръка.
Когато спирах да приемам "лекарството" изкарвах известно време без него,но винаги се връщах при своя "избавител" защото не съм научен да живея в този "измислен свят",който се оказа,че е точно истинския.Разрах,че аз съм живеел в другия свят, до последно смятайки,че всичко друго и други са виновни за моето нещастие.
Трудно е наистина да пречупи годростта си човек,който още е в началото на Пътя към АДА.Затова не могат да се дадат конкретни съвети.Старая се да не правя това,а просто споделям своя опит в "борбата" си с алкохола.
Успех ти желая на теб,сестра ти и на твоето семейство.
На всички свои братя и сестри алкохолици желая спорен и трезвен ден.
Благодаря ви.
П.П. Тогава в далечните 80 и някоя година нямаше Братсвото на АА в България.Освен това алкохолизма не е било болест,а "лиготия и не знам какво си".Е,сега има вече Анонимни Алкохолици в България и човек може да се свърже с хора,желаещи да Живеят в трезвост.Стига да го желае.
Бъди себе си.
|
Re: Още за алкохолизмът! [re: Дeлфин]
