|
|
| Тема |
 Re: Стихче [re: why so serious] |
|
| Автор |
Cтeфko (Загорец) |
|
| Публикувано | 14.08.08 06:20 |
|
|
|
Здравей,приятелю.
Вчера се замислих върху миналото си,минало в което много бързах да порастна.
Като дете постоянно не вървях,а бягах.После като ученик исках да порастна бързо.Исках да бъда "голям" за да избягам от всичко,което ме тормозеше,а то беше много.Най-вече страх от това,че не съм като другите и бивам постоянно "отхвърлен".
До 14 годишта възраст си търпях и стисках зъби ,но след като за пръв път се напих на Рождения Ден на баща си съм отворил "нещото",което по-късно едва не ме уби.
Почнах да пия още през тази година,преди да навърша 15 години.Продължих да пия и след това.Носех големи количества алкохол,въпреки,че ми беше зле след препиване.Тогава успявах да се "справя"с проблема,за който след близо 30 години вече разрах,че е болест.
Почха да се уча да пуша още тогава като се криех от родетелите си.
На следващета година бях с момиче въпреки,че явно още не бях готов за това.
После се почна една поредица от "връзки" и "връзки" с различни момичета дотогава докато по едно време си помислих,че вече ми е омръзнало да ги сменям и забавих хода.Или така е трябвало да се случи?....
На 18 години видях момичето,което имаше това щастие или нещастие да се запознае с мен.Аз се влюбих в нея,както никога дотогава.Един месец бях на седмото небе от щастие.Тя беше това,което винаги съм искал,или съм си мислел,че искам?
Без да влизам в подробнисти ще споделя,че след един месец заедно тя ме "отряза" и аз си останах сам с мъката си.Тя тогава ми предложи да си останем приетели.Леле,колко страдание изпитах през тези два месеца след тази раздяла с идеята,че може би ще се върне при мен?.....
Някак си стана така,че отново се събрахме но в момента когато тя пожела да си бъде както преди аз си спомням "усмивката" в душата си,с която не мога да се гордея...........
Малко по-късно се ожених за нея за да не изтърва Пъравата си Любов в Живота дотогава.Бях в казарамата,когато го направих и бях на само 19 години.
Големият ми син се роди когато бях на 20,а малкия на 22 години.
Сега се оказа,че аз по всякакъв начин съм се опитвал да обичам и да бъда обичан.През тези 18 години семеен живот се опитивах да го направя,но не се получаваше.Аз просто не знаех как да обичам.Дори си мисля,че не зная и какво е да бъда обичан?
Та затова си и пиех.Като го правех не ми пукаше дали някой ще ме обича,пък и като го правех не беше нужно аз да обичам тъй като си превръщах в нещо съвсем друго."Нещо" напълно различно от това,което съм когато съм трезвен.
След 18 години на добри и лоши дни, и години "момичето"-вече жена ме остави.Оттам се почна стремглавото летене към Нищото.[otcacham]
Видях,че в опитите ми да порастна,аз загубих себе си.С алкохола намерих начин да загубя и да забравя себе си.
Сега се опитвам да не бързам толкова и колкото мога да работя Програмата на АА.Правя го с надеждата някой ден да се открия и да бъда наистина готов за това Щастие, и отговорност ЛЮБОВ...
Спокоен и трезвен ден ти желая,и нека всеки отнас намери своят Път.
| |
| |
| 
|
|
