|
|
| Тема |
 Стихче |
|
| Автор |
why so serious (непознат
) |
|
| Публикувано | 12.08.08 14:31 |
|
|
|
Аз съм нов постер в сайата.Чета мненията на останалите потребители от известно време.Съжалявам че набягам на факта че съм бил 2 пъти в гастроинтерология с чернодробни егзими гранящи с цироза + тежка язва и всичко това благодарение на алкохол...
Както и да е аз съм на 19 и се чуствам на 60.
След като ви затормозих с проблема си ви се отплаштам с едно стихче което написах миналата седмица и което искрено се надявам да ви хареса. <3
"Светла като деня с очи искрящи като луната , черни тъмни и дълбоки като среднощно плуване из езерата.Загадчна усмивка, не щастие не смях а една покана към безкруполния и порочен грях. Коси безкрайни,гъсти като борова гора в бълкана потънал в беззрачна тъмнина.Тя говори тя шепти сякаш вятърът свисти нежно и красиво но и толкова първично диво.Тя е слънцето в деня тя е месечината в нощта тя е всяка мъничка звзда в небето над света.Тя е всичко що ти виждаш през деня и всичко от което се страхуваш през нощта.Нейното лице е синboто небе нейните сълзи са бурното море, нейните ръце като от коприна изтъкани нежни гладки и прекрасни.Аз не мисля аз не чувам искам само още мъничко да и се любувам и на Бог се моля аз за време и се моля нищо да не ми е вземе.Тя ми се усмихна и си тръгна.Аз останах."
Редактирано от why so serious на 12.08.08 14:49.
| |
| |
| 
|
|
