|
До миналата година когато пиех редовно не се давах сметка,че това може и ме отвежда незнайно накъде.Сега със сигурност виждам,че там,накъдето се бях запътил просто няма ИЗХОД.Оказа се,че посоката,която следвах неотклонно води към нов ВХОД.Вход,след който отново няма ИЗХОД.
Така продължи доста години,през които лично аз се опитвах да си докажа,че нямам проблеми с пиенето и,че мога да спра когато си поискам.Не стана!
Най-коварното на болестта е,че през времето докато ме завличаше към поредния АД ми нашепваше в главата,че нямам проблем с алкохола.Че това е липса на воля,средство за отпускане,за повече удоволствие,за смелост,за удавяне на мъката,за .......................................за всичко,което или не харесвах,или пък исках още повече да харесвам.
Много ми "помогнаха"моите близки,които през цялото време на "отказване" от алкохола ми набиха в главата,че нямам воля или,че просто се "лигавя",че съм слабохарактерен,непостоянен и тн.Но сега виждам,че тези черти от характера ми са точно присъщи за моето заболяване-алкохолизъм.С тази "помощ" аз още повече се озлобявах или чувствах виновен и се опитавах за кой ли път да докажа на себе си, и на близките си,че мога да спра когато поискам.
Това беше да момента,в който почнах да осъзнавам,че алкохолизма е болест,а не прищявка или проява на нещо друго,наречено от хората по всякакъв начин.
Миналата година се чувствах все още виновен за това,че не съм като другите.От друга страна пък исках да си докажа,че съм като другите.Сега виждам,че не съм като другите и освен това не искам да бъда като "другите".
Самото споменаване на думичката "алкохолик" предизвикваше у мен най-вече отвращение и самосъжаление.Не казвам за никой,че е или може да стане като мен.Не искам никой да става като мен.Споделям само това,което на мен се е случило и което ме помага да остана трезвен ден,след ден.
Все исках от хората да приемат,че това е болест,а не прищявка.Сега не искам нищо,от никой.За мен е важно да приема веднъж завинаги,че съм болен но имам предоставено лечение,което ми гарантира трезвеност и Живот,непознати досега през всичките тези години на падение и страдания.
Мила,благодаря ти,че те има и споделяш с нас това,което ти се случва.
Пожелавам ти от все сърце да опиташ да спреш алкохола поне за малко.
Аз имах тази възможност преди повече от 23 години,но я пропилях тъй като първо бях много млад/на 21 години/,а освен това не предполагах,че след години колкото и да искам няма да мога съм да спра да пия.
Пожелавам ти да опиташ да останеш трезва поне един ден.
Опитай.
|
Re: защо??!!... [re: trihomonas]
