Като ученик съм пийвал много рядко, защото и приятелите ми не пиеха и изобщо тогава учениците не пиеха като днешните.

За първи път усетих "благотворното" действие на алкохола върху мен като абитуриент. Тогавашната ми приятелка ме заведе на някакъв купон. Не познавах никого там и се чувствах притеснен и не на място.
Много добре си спомням, че ми наляха водка в пластмасова чаша от Снежанка (така се наричаше подсладеното кисело мляко, което се продаваше тогава).
След изпитата водка се почувствах много добре, притеснението ми, че съм сред непознати изчезна и прекарах хубава вечер.

В казармата и като студент се запознах с "благотворното" действие на алкохола върху мен - пиенето ми даваше сила, смелост, спокойствие и чувство за свобода; чувство, че нищо не може да ми се опре. Алкохолът ми стана приятел.
Имаше обаче един неприятен проблем.
Още от първите ми напивания на другия ден се чувствах ужасно.
В първи курс живях с един мой приятел на квартира. Вечер пием с него еднакви количество, еднакво сме "направили главите". На другия ден обаче той поспиваше до късно, ставаше, пиеше кафе и му нямаше нищо. А аз целия ден пъшках и се чувствах ужасно зле. Направо си бях болен и гледах да лежа повече. А ако трябваше да отида на лекции или да свърша нещо друго, се влачех като парцал, беше ми нервно, трепереха ми ръцете.
Измислих си формулата, че имам "тежък махмурлук" и обичах да го повтарям.
Откъде да знам, че това си е абстиненция и че аз вече съм тръгнал по пътя на алкохолизма.

После открих бирата като "лекарство". След вечерно препиване на другия ден казвах, че ще "излизам плавно" и пиех целия ден бири. Чуствах се добре, защото се замайвах с тези бири. Всъщност се напивах отново с тях, но по-слабо. Защото бирата е алкохол, като всеки друг, макар че е по-слаб.