Имам чувството, че някъде в дома ми е заложена тази бомба-желанието да пия.

Лили, аз някога по собствено желание останах в психиатрична болница и бях готова да повярвам че съм изкукуригала и че мястото ми е точно там - само и само защото се страхувах да се върна у дома... Отказах и първите две предложения за отпуска за уикенд, по същата причина...
В моя случай препоръката да не се посещават местата, където алкохоликът е пил, беше пълен абсурд, защото за мен това беше предимно моят дом, моята стая. И аз като теб мислих, че "бомбата" е в него. Но прав е Некой. Тя си беше в мен...
Но още поне 3 месеца изпитвак панически стах от всяко завръщане вкъщи. Докато един ден дойде на гости един приятел алкохолик, с когото цяла вечер, цяла нощ фактически, говорихме в същата "омагьосана" стая за нас, за общия ни проблем и начини да се справим с него... Това беше наистина прочистващ разговор, сутринта за пръв път се почувствах лека и свободна - а онази стая оттогава стана място, където за пръв път се почувствах така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите