|
Страх ме е, че .... се плъзвам по наклонената плоскост. Не търся някой да ме успокои и да ми каже - ооо, спокойно пич, нищо ти няма ние сме къде-къде... имам нужда от наистина точно мнение. Сам не мога да преценя....
Проблемите са много. Разочарования в семейството, отчаяния, неразбиране, борба и липса на подкрепа. Нищо, което правя не е правилно, винаги нещо не е така, както трябва, колкото и усилия да полагам, все греша /единствен в семейството работя и издържам всички/, вечно съм негативно настроен, не виждам светлата страна на нещата, не ми стига вниманието, което получвам /всъщност никакво/, винаги правя нещо, което после ми се показва, че не е правилно, мечтите ни са само мои мечти, децата ни ме мразят, защото се опитвам да им обяснявам нещата, а иначе са оставени да правят каквото си искат, аз съм човека, който се опитва да им обясни, че има правила и норми на поведение, с идеята, че ще живеят някога в общество, далеч от майките и бабите си... Не знам къде е истината. Много е възможо и да не е тази, която аз си мисля, че е, но когато няма желание за комуникация, за какъвто и било диалог и простото мълчане е прието за прекрасни отношения в семейството.... Не знам...къде е истината...
Ето и сега съм замаян от пиене - имахме гости... мои гости...не исках да си тръгват..
От много време насам, когато се върна от работа бъркам в хладилника за да си сипя питие първо... После още малко, да поддържам нивото....На работа си мисля как ще се прибера, ще се отпусна и ще си пийна...
Харесва ми усещането на онази отпуснатост и лека дистанцираност от реалността... Замъглява се и не мисля толкова много... Добър съм и съм наистина весел... Харесвам усещането да съм отпуснат и да не ми пука... Имам нужда от отва.
Страх ме е, че ако продължа така един ден няма да мога да си кажа - е, стига толкова... и тогава всичко ще свърши...
Не знам и за какво пиша това, срам ме е да кажа, че имам проблем, защото си мисля, че нямам.... Не знам какво да правя...
Всъщност има ли смисъл да се опитвам да тръся решение? Не е ли по-добре да се оставя на течението, така и така не съм това, което трябва да бъда...
|
на знам...
