|
|
| Тема |
 Re: Страшно е [re: nekoi] |
|
| Автор |
4ave (непознат
) |
|
| Публикувано | 27.06.08 00:49 |
|
|
|
Нищо няма да трия. Това е истината. Аз не бягам от нея. Само ми е много мъчно и много ме е срам. Не послушах разни умни приятели, които ми казваха "не обръщай внимание, игнор, игнор до дупка..." Не, аз - великата, добрата, умната, прощаващата... Баси (простете лошият ми френски!), как, как можах. Да се правя на силна, баш когато най имах нужда от лапа и раменце... Да се скрия, да се показвам... Радвах се на всеки миг, на всяка сутрин, цял месец... А сега... Синът, големият, ми каза, че е бил щастлив един месец, а аз... съм му била обещала... Нищо не съм обещавала, аз на себе си не мога, камо ли на него. Но той явно така го е усетил. Опитах се да прехвърля вината, да кажа, че не аз съм лошата... А той ме върна на мястото ми: Мамо, нима от някой друг зависи да си тази от последния месец...???
Ужасно ми се иска да има кого да обвиня, но ясно си давам сметка, че няма други виновни. Само аз. Другите са страничен шум, който би трябвало да мога да не чувам...
| |
| |
| 
|
|
