Долна мъртва точка. Пак съм там. От 11,30. Не ми издържаха нервите, атаката успя. Дълго се опитваха, но днес бронята ми просто сдаде....

Що па да не си го кажа.. Съпругът ми избяга. Да си търси щастието. Пиехме много и заедно. Но сега излиза друго... Аз съм алкохоличката. Той е сълзица... Но това е друга тема.

Вчера научих, че "възлюблената", с която се познават от 3 седмици, ще ми взема бебето, ще го осиновява, ще ме съди за клевета и още разни такива.....Ох, тука мога да пиша с дни, ама не е честно, това ще е едностранчиво...

Сега се ненавиждам, големият ме мрази, средният рева, че никой не го обича... А аз не мога да се гледам... След цял месец, след всички мъки на абстиненцията, се поддадох. Защо беееееее? Не бях готова явно, още успокоението от водката е по-силно. Пиша всичко това с риск да бъде използвано в съд, защото съм подложена на заплахи. Дори физически. Те не разбират, че не ме е страх от тях, страх ме е от водката и от себе си.

Съжалявам, предадох ви, но ще се боря, пиша и плача (не просто - хлипам с глас) и пия-- и ми е гадно.

П.П. И почти не съм спала, защото на малкото съкровище от вчера му избива четвърто долно зъбче... Не се оправдавам, ненавиждам се... Можех да издържа и този ден, утре щяхме да се готвим за морето, защоооооо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите