Здравейте!
Често чета историите и изказванията на участниците в този форум, които неведнъж са ми давали напътствие. Едва ли ще имам куража да посетя някоя от сбирките ви, но днес реших поне да споделя своята история.
За първи път злоупотребих с алкохол на около 14 годишна възраст. Никой от родителите ми и прародителите ми, с които съм живяла в детството ми не са имали афинитет към чашката. Първите напивания бяха със приятели в изключително весела обстановка, които са оставили у мен наистина забавни спомени. Впоследствие, когато завърших училище и влязох в университета, се запознах с бъдещия ми съпруг. Като едни изявени фенове на тежката музика, можете да си представите, какво място заемаше алкохола в ежедневието ни. Ходене по концерти, ежедневни срещи с приятели по градинки и паркове, където алкохола имаше постоянно присъствие. По това време живеех сама, така че вкъщи беше общо взето безкраен купон. Това продължи до лятото на 1997, когато решихме да имаме дете. С появата на бременноста, разбира се всичко това приключи, живеехме си чудесно. Скоро на бял свят се появи синът ни и това вече окончателно сложи край на предишния ми начин на живот. Това обаче не мога да кажа и за съпруга ми, който продължи да живее по старият си начин, а скоро започна да злоупотребява и с други субстанции. Бях безкрайно огорчена от случващото се, не можех да го разбера, и накрая го напуснах. Година след това, той почина. Това беше голям шок за мен и скоро започнах да пия много повече от преди. Майка ми се върна да живее при мен, помагаше ми с детето, нещо което прави и до днес. През всички тези години, завърших магистратура, започнах и добре платена работа, обожавах детето си и живеех заради него. Въпреки това напиванията започнаха да стават все по-чести. Често се случваше да пострадам доста сериозно и да не си спомням почти нищо за случилото се. През 2001г. заминах за Англия за около два месеца, защото започнах да развивам доста сериозни симптоми на депресия, която непрекъснато се задълбочаваше. Това пътуване беше наистина отрезвяващо. Завърнах се в България като нов човек. Чувствах, че наистина съм променила живота си, че имам силата и волята да се справя с всичко на този свят. И наистина трезвият ми период продължи около 4 години. Срещнах човек, който наистина обичах, но за беля той обичаше чашката. И досега не знам как точно се случи всичко, но без да се усетя отново попаднах там, където си мислех, че никога няма да се върна. Това продължи около година, когато забременях и направих аборт. Това сложи край на връзката ни. Скоро след това срещнах сруг мъж, с който почти веднага заживях на семейни начала. При това човек, който познавах още преди да се омъжа. Връзката ни продължава вече 5-та година. В началото пиехме винаги, когато имахме възможност, т.е. през почивни дни и празници. След това аз започнах отново да уча, защото така се наложи и започнах да се ограничавам, следването ми е тежко и нямаше как да смогвам с изпитите. Но той продължи да се напива съвсем сам, дори започна да пие повече. В момента пие всеки ден след работа, а през почивните дни, не спира дори и през нощта. Аз също пия след като съм взела /или не/ тежък изпит или когато имам някакъв проблем, разбира се по-рядко,но... знам че не трябва да го правя, изглежда вече съм загубила контрол.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите