|
ПРЕД МАЛКО МИ СЕ СЛУЧИ ТОВА, КОЕТО МИ СЕ СЛУЧВАШЕ ГОДИНИ НАРЕД. ВДИГНАХ МАЙ КРЪВНО И ПОЧНА ДА МЕ ДРАЗНИ ДОРИ МЪРДАНЕТО НА КОЛЕЖКАТА. КАК ДРЪНЧАТ КЛАВИШИТЕ НА ТЕЛЕФОНА, РАЗГОВОРИ, ТРАКАНЕ, ТРОПАНЕ, ЗВУЦИ.
СТЕГНА МЕ ВРАТА. ПОЧНА МЕ ТОРМОЗИ ТОВА, ЧЕ Е ГОРЕЩО. ПУСНАХ КЛИМАТИКА – СТУДЕНО. ИЗОБЩО ОТВСЯКЪДЕ ПОЧНАХ ДА ИЗПУШВАМ.
ЗАЩО СЕ СЛУЧИ ТАКА?
..................................................................................
ОТ ЦЯЛАТА РАБОТА СЕГА СЕ РАЗТРЕСОХ. ВЪПРЕКИ, ЧЕ БЯХ МНОГО ДОБРЕ. ЗАЩО СЕ РАЗТРЕСОХ? УПЛАШИХ СЕ – ЗАСТРАШЕНИ ФИНАНСИ, ДОСТОЙНСТВО СИГУРНОСТ.
КАКВА МИ Е ГРЕШКАТА – НЕ СИ СВЪРШИХ НАВРЕМЕ НЕЩАТА, СЕГА ОТНОВО СЕ КОНЦЕНТРИРАМ ВЪРХУ ПОВЕДЕНИЕТО НА ДРУГИТЕ. СТРАХ, ЕГОЦЕНТРИЗЪМ.
ТОЗИ СТРАХ, ЧЕ ЩЕ СЕ ИЗЛОЖА И ЩЕ ОСТАНА БЕЗ ПАРИ И ИЗЛЪГАН – ВЕДНАГА МЕ РАЗКЛАТИ И ПОЧНАХ ДА СЕ НЕРВЯ. ГОНЕНИ ОТ СТОТИЦИ ФОРМИ НА СТРАХОВЕ – ХОП. ВСИЧКО НАОКОЛО ПОЧНА ДА МЕ ДРАЗНИ, ЗАЩОТО ДАДОХ СИЛА НА ЕГОЦЕНТРИЗМА СИ И ТОЙ СЕ ВКЛЮЧИ. ВЕДНАГА ПОЧНА ДА НЕ МИ ОТЪРВА ТЕМПЕРАТУРАТА, ШУМА, ХОРАТА. ПРЕДСТАВЯМ СИ КОЛКО ГОДИНИ ПОДРЕД СЪМ БИЛ ТАКА ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН ЧАС И ВСЯКА ЕДНА МИНУТА И ГОНЕН ОТ ТЕЗИ СТРАХОВЕ СЪМ СИ ГО ИЗКАРВАЛ НА ТЕЗИ ОКОЛО МЕНЕ. ДРУГИТЕ СА ВИНОВНИ. ДОКОГА ЩЕ ЖИВЕЯ В ТАКАВА ПОДЛА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ. В ТАЗИ ШИБАНА ДЪРЖАВА. С ТЕЗИ ДЕБИЛИ НАОКОЛО. ОПИТАХ ДА БЪДА ТОЛКОВА ВНИМАТЕЛЕН И СНИЗХОДИТЕЛЕН ТОЗИ ПЪТ. А КАКВО СТАНА. МОЖЕ И ДА СГРЕШИХ, НО ПО-ВИНОВНИ СА ДРУГИТЕ. НАПАДАЛ СЪМ ГИ В БЯС. ЩОТО ЕГОТО МИ Е ВКЛЮЧВАЛО ВСИЧКИ ДВИГАТЕЛИ, ЗА ДА НАСТРОЯТ СРЕДАТА КАКТО МИ ОТЪРВА. СИГНАЛИТЕ, ЧЕ НЕЩО НЕ Е СПОРЕД МЕН – ЗАСТРАШЕН СЪМ. И ОТ ТЯЛОТО СЕ ВАДЯТ ВСИЧКИ РЕСУРСИ И ВСЯКА ЕДНА ПОДРОБНОСТ БИВА АТАКУВАНА ОТ МЕНЕ. ЩОТО КАТО НЕ МОГА ДА ПРИЕМА НЕЩО И СТАВА ОБСЕБВАЩ СТРАХЪТ МИ. ВСИЧКО МИ СЕ ИЗПЛЪЗВА И КОМПЕНСИРАМ КАТО НАЛАГАМ ВОЛЯТА СИ ВЪРХУ ВСИЧКО. ВРЪЩАМ СИ ГО НА ВСЕКИГО. НАКАЗВАМ. МЯТАМ СЕ В САМОСЪЖАЛЕНИЯ. ЧЕ СЪМ ПРЕКАРАН, ЧЕ СЪМ СМЕШЕН, ЧЕ НЕ Е НА МОЯТА, ЧЕ ЩЕ ЗАГИНА. АЗ НЕ ГО ЗАСЛУЖАВАМ ТОВА.
СТРАХОТИЯ. КАК НЯМА ДА НАСТЪПВАМ ВСИЧКИ ОКОЛО МЕНЕ. НАПРАВО СЕ ЧУДЯ КАК СЪМ ОЦЕЛЯЛ ТОЛКОВА ВРЕМЕ И МИ СТАВА ЯСНО ЗАЩО В ЕДИН МОМЕНТ ВЕЧЕ МИ БЕШЕ НЕВЪЗМОЖНО ДОРИ ДА ГОВОРЯ С ХОРА. ОТ СТРАХ И НАПЪВАНЕ. ПРЕДПОЧИТАХ ДА СЕ ЗАВРА И ДА НЕ ИЗЛИЗАМ. ДА СЕ АНЕСТЕЗИРАМ С ВЕЩЕСТВАТА ОТ БОЛКАТА, НЕГОДУВАНИЕТО, САМОСЪЖАЛЕНИЕТО, УГРИЗЕНИЯТА. ВСИЧКО ТОВА ЕСКАЛИРАШЕ И СЕ ПРЕВРЪЩАШЕ В ЕДНИ НЕПРЕОДОЛИМ УЖАС. КОЙТО ДЪРЖАН ОТ СТЕНАТА НА ЕФЕКТА НАРАСТВАШЕ И В ЕДИН МОМЕНТ НИЩО НЕ МОЖЕШЕ ДА ГО СПРЕ ДА МЕ ПРЕМАЗВА.
ТО НАЙ-ЛОГИЧНОТО Е, ЧЕ СТАВА НЕВЪЗМОЖЕН ЖИВОТА И С АЛКОХОЛ И БЕЗ АЛКОХОЛ. НАЛИ НИЩО В ТОЗИ ЖИВОТ НЕ Е ТАКА КАКТО СИСТЕМИТЕ МИ АЛАРМИРАТ, ЧЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ. ВЕДНАГА СЕ ВКЛЮЧВАТ ДЕКОМПЕНСАТОРИТЕ. УРЕДИТЕ, КОИТО СЕ БОРЯТ ДА СТАНЕ НА МОЯТА. ТЕ СА АКТИВИРАНИ ОТ СТОТИЦИТЕ ФОРМИ НА СТРАХОВЕ, САМОСЪЖАЛЕНИЯ, САМОЗАБЛУДИ, СЕБЕЛЮБИЕ. НЯМА УДЪРЖАНЕ.
ЗАТОВА КРАЙНИТЕ ФАЗИ НА ЖИВОТА НА ЕДИН АЛКОХОЛИК СА – ТОТАЛНАТА ИЗОЛАЦИЯ ОТ ОБЩЕСТВОТО – ДАЛИ В ЗАТВОР, В ЛУДНИЦА. ИЛИ В ГРОБИЩА.
„Егоизъм - егоцентризъм! Ние смятаме, че това е коренът на нашите беди. Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление, ние настъпваме хората и те се бунтуват. Понякога ни нараняват, привидно без причина, но ние неизменно откриваме, че някога в миналото сме вземали решения, мислейки само за себе си, които по-късно ни поставят в положение да бъдем наранени.“
Глава пета от АА, Как действа програмата
А днеска писах едно писмо и части от него ще постна тука. Че си е точно по въпроса за моята мотивация и пътят, който съм избрал да вървя
„Кой каквото си иска да прави - аз съм "хардлайнер", "фанатик" и "кон с капаци".
Бях смачкан от тази болест и съм готов на всичко, за да вървя по този път. Приел съм не само на думи, а с действията си - че рядко се проваля някой ако СТРИКТНО следва нашия път. Старая се да съм стриктен.
Приел съм не само на думи, че ПОЛОВИНЧАТИТЕ МЕРКИ не ни докараха доникъде.
Затова не мога да си позволя да се правя на жонгльор, па макар и да бъда обвинен в праволинейност. Един мой приятел в момента го режат парче по парче и умира от рак. Дали ако има начин да приложи някакво лечение и му се каже, че половини работи няма да му помогнат, че трябва да бъде упорит и праволинеен до втръсването на по-интелигентните околни - той би се поколебал, ако това ще му спаси живота?
Приел съм не само на думи, че С ПЪЛНО ОТДАВАНЕ помолихме за Неговата подкрепа и грижа.
С ПЪЛНО ОТДАВАНЕ!
Не само на думи съм приел с вяра казаното, че мнозина от нас търсеха ПО-ЛЕСЕН, ПО-УДОБЕН, ПО-ПРИЯТЕН, ПО-ИЗИСКАН, ПО-ИНТЕЛИГЕНТЕН, ПО-УГОДЕН ПЪТ.
Приел съм с вяра и убеденост и собствено усещане и опит, че в търсенето на такива пътища НО НЕ УСПЯХМЕ.
Приел съм не само на думи и с едно голо съгласие, че СЕ НАЛАГА ДА БЪДА БЕЗСТРАШЕН И ДА ГИ СЛЕДВАМ НЕОТКЛОННО ОТ САМОТО НАЧАЛО.
НЕОТКЛОННО! Който иска да се отклонява. Безспорно има много по-бляскави, съвременни и удачни начини. За себе си съм избрал.
Някои от нас се опитваха да се придържат към старите си идеи и не постигнаха никакъв резултат, докато не се отказаха от тях изцяло.
НИКАКЪВ РЕЗУЛТАТ. Докато не се ОТКАЗАХА от тях ИЗЦЯЛО.
Не търся от някой да одобри това, което правя. Не очаквам да бъда разбран. Просто си действам и това е положението. Дължа толкова много на АА и не само заради този си дълг ще се опитам да направя всичко възможно СТРИКТНО да следвам този път. Ще опитам да продължа да действам точно по този безалтернативен (редакцийка - само за мене и лично мое мнение) път, защото това е нещото, което ме кара да се чувствам добре. В тази посока егоизмът ми идва на помощ“
Помолих се, анализирах ситуацията. После оформих този пост и всичко това го предприех като действия, чрез които да направя още една крачка във възстановяването. Малко ме отпусна менгемето. Това е положението. Без да поддържам духовната си форма – недостатъците на характера ми вземат контрола. Тогава ненормалната, умна, многофункционална, интелигентна, комбинативна, оперативна, образована и начетена кратуна стъпва на контролният пулт. Става страшно. Всички системи в тялото почват да врътват, защото отнякъде се изстрелват мощни сигнали. В този момент волевите ресурси са изчерпани и ако се опитат да се противопоставят, то ефекта едниствено е – разтреперване на цялото тяло, треперлив глас излизащ от напрегнатите да се въздържат гласни струни, див блясък в очите и цялостно опулване, стискане на мускулите на ченето и качествено озъбване. В този момент старите запечатки какво може да отпусне цялата система изскачат отпреде. Айде да се оковем взаимно и да се тресем на веригите, докато откажат всички системи и ни сложат поредната диагноза.
Мда. Ефекта. Старият, познат, чудесен, великолепен, спасителен ефект. Който отдавна вече го няма.
„Мъжете и жените пият, преди всичко защото харесват ефекта, породен от алкохола. Усещането е толкова неустоимо, че дори когато признават, че алкохолът уврежда, след известно време не могат да отличат истинското от лъжливото. На тях животът им на алкохолици им изглежда единственият им нормален живот. Те са неспокойни, раздразнителни и недоволни, ако не могат отново да изпитат чуството на облекчение и комфорт, което настъпва веднага след поемането на няколко чашки - онези чашки, които те виждат, че другите поемат безнаказано. След като са отстъпили пред желанието отново, така както правят много други, и се появи пристрастието, те минават през добре известните фази на запой, от които излизат с угризения на съвестта и с твърдото решение никога повече да не пият. Това се повтаря отново и отново, и ако не претърпят пълна психическа промяна, надеждата тези хора да се възстановят е съвсем малка.“
Мнението на лекаря
Никога повече. Не знам колко пъти съм излизал с твърдото решение. Знание и опит. Каква е разликата. Който не е изпитал какво е това да иска да не пие, а да не може да не пие. Обсебване на ума.
И като се почне – да не може да се спре. Алергичната реакция.
И ежедневното стягане на врата и борба с неуправляемия живот с цялата негова враждебност. Гонен от стотиците форми на страхове, себелюбие, самозаблуди и самосъжаления. Душевната болест – егоизъм и егоцентризъм.
Ама който не го е изпитвал, как и откъде ще го научи. На чужд гръб и сто тояги са малко. Напъвам се от половин час да измисля как да свърша по-ефектно. Не става номера.
Редактирано от aлkaжa на 18.06.08 14:59.
|
Сряда (малкият петък)
