|
Тема |
Re: Страшно е [re: girasol*] |
|
Автор |
4avdar4e (ентусиаст) |
|
Публикувано | 14.06.08 00:54 |
|
|
Закачам се за теб, щото ... мииии...
Само да напомня за себе си .. Вече не броя дните, не ме интересуват. Трябва ли??
Имах много поводи за срив (имам си верни "съдружници", които работят по въпроса за сриването, не че ме канят на питие, друго е, емоционални бури и урагани), но удържах. Когато започна да усещам, че ей сега ще умра, ако не пийна поне едно вино/бира/водка лягам на пода (ако детето спи и не мога на леглото) и правя коремни преси (а аз не съм атлетичен тип ), това не ми беше присъщо, хапвам парченце шоколад... Сутрин ставам в 5, не щото ми е много гот, а щото трябва да се справя с всичко. И е прекрасно... Сутринта, главата ми на мястото си. Всеки един момент с децата е нов и невероятен. Чист. Смешен. А проблемите са като снежна топка по склон... Но няма да се дам!
П.П. Днес, преди час, помолих за помощ човек, който има моя проблем. Но който не го осъзнава. Помощ за един друг човек, който е наш общ. Беше ми отговорено: утре, евентуално, ако намеря време. Бахмааму, как изобщо оцеляваме на тоя свят..
Аз си плача, тихичко, стигат ми коремните за днес..
П.П.П. Май не съм споменавала, но децата са 3 и са невероятни всичките.
Благодаря ви за помощта...
Редактирано от 4avdar4e на 14.06.08 00:56.
|
| |
|
|
|