здрасти, вера.
напоследък нямам много време да пиша, но чета редовно.
до болка ми е познато състоянието за което споделяш. аз се мъча повече от година.много пъти спирах,после пак се чувствах ок и се запуквах.и аз съм в чужбина. ходя на сбирки,когато мога,но в началото ходех на няколко дневно.
последния път приятел ми даде краен тласък да спра. сега не сме заедно,но пък го приемам като възможност да реша веднъж завинаги,че няма да пия заради себе си..не заради гадже, работа или познати. живота ми е най-важен. буквално го казвам. ако пия ще умра. имам здравословен проблем.
на 31 съм, не съм омъжена и нямам деца. вече съм готова за това.
мисли си какво сме пропуснали.на една от срещите ту се запознах с една жена,на която й бяха върнали детето от социалните.трезва е от 6 години. срам ме е да го кажа, но й завидях. поне е създала дете. имала е причина да спре да пие,за да си го върне.после станахме приятелки. именно тя ме окуражи,че не е по-голяма късметлийка.че ние поне може ако сме трезви да се радваме на отглеждането на децата ни.тя го е изгубила преди 8 години. той я нарича по име.не може да свикне.
незнам защо пиша тези глупости. сигурно за лично успокоение,че въпреки пропиляното време, живота е още пред мен.ако съм трезва.
абси е убийствена,но от нея не се умира.
аз бйах на валиум няколко дни,за да спя,че припадах от изтощение.
мечтай си, представяй си какво те чака,ако разкараш боклука от бутилката.
аз си мечтая всяка нощ,ако не мога да спя.
и живота наистина може да е прекрасен.
стискам палци.
ако искаш ми пиши.аз съм в лондон. pd7707@yahoo.com ili pd7707@hotmail.com

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите