Че имам, имам, ама какво ли да напиша по-различно от всичко, което изчетох... Различни хора, уж различни истории, но във всяка откривах по нещо. От себе си. От нас. Но сега вече съм само аз. От двама чудесно съжителстващи си (с години) с алкохола като трети, изведнъж се оказа, че съм аз. Само. Всъщност лошото е, че спирането на алкохола беше съпроводено/предизвикано/опросредствано от едни други драми. Потънах, на най-дълбокото, но със собствена помощ и малко приятелска, и по почина на Мюнхаузен се измъкнах. В цялата "мила" картинка са намесени 3 деца и абдикирал от всичките си задължения "съпруг". До днес се справях, но една приятелка ме извлачи на симфоничен концерт. Прибирах се под дъжда и си мислех: то било хубаво бе, само да не беше.. еди-кво-си. И мога да си пиша до утре..
Благодаря пак!!