Не знам какво да напиша друго, просто.. Животът ми за 3 седмици се обърна наопаки, преживях сам сама мъките на отказването - лавирайки между деца и работа и ... Докато не ги преживях, ич даже не вярвах, че е толкова страшно. Не мислех, че съм стигнала до там. Беше жестоко и страшно, и .. успях дотук. Всеки ден лягам с мисълта за утре. Чета, мисля, боря се.

Но днес .. Уф, иска ми се да напиша един дълъг пост, но не мога. Не още.

Важното е, че видях пътя, което изобщо не помага в тоя час и при днешното развитие на емоционалното ми състояние.

Няма да се предам, не и сега, благодаря!!