Здрасти Ники! На много хора може да им се струва смешно, обаче лично за мене без Братството и Програмата на АА, няма надежда. За мене. С това не ангажирам никой. Стигнах до този собствен извод чрез редица изпитателства.
По една случайност, каквото и да означава това случайност, точно днеска правя една година и девет месеца. Трезво време по Програмата на АА. Смислена трезвост.
Преди тази година и девет месеца имам още една година и тринадесет дни без алкохол.
Преди това имам петнадесет години с алкохола. От тях единадесет здраво. Дълги години на депресия и лазене по дъното.
При първата си суха година /без Програмата на АА/, загрях че няма да се оправя сам. Няма да мога да остана сух. Прочетох че АА възникнало, когато двама алкохолици – нюйоркски брокер и акрънски хирург, са се събрали с целта да останат трезви. Почнали са да си правят сбирки двамата. И така възникнало АА. Сега се питам – кое е било първо? АА ли е било първо или двамата алкохолици, които са се събрали за да останат трезви? Всъщност въпроса за кокошката и яйцето не ме интересува.
Така или иначе аз скъсах с всички стари приятели и почнах да се срещам само с един от тях. Пиееше по това време. Започнах да му споделям тези идеи за възможността да живея трезво и за невъзможността да продължавам да живея и да пия. След около два месеца и той спря да пие. Това, че останахме заедно близо година, ме отърва от бедата да не се започна наново. Този приятел досега също не е пил. Над две години и половина. След тази една година сухота, на мен вече изобщо не ми вършеше работа само това да се срещам с този приятел. Животът започна да става непоносим, въпреки това. Явно нещо не беше наред. Нали бях спрял алкохола, защо продължавах да се страхувам, да се ядосвам, да се самосъжалявам, да се крия от хората, да ми е кофти? Ами много ясно защо – алкохолът е само сипмтом. Аз нямам алкохолен проблем, а тежко заболяване – алкохолизъм. То си иска своето лечение – Програмата на АА.
Та на собствен гръб научих, че на мене само срещи с алкохолик не ми помагат. Без тях щях да се напия, но само с тях също беше въпрос на време и мъки. Сега разбирам, че сме се опитали да запазим тази трезвост само за себе си. Също основна грешка. Защото рецептата в трудни минути е работата с друг алкохолик. Че основният източник на сила за алкохолик като мен е да предавам това послание на все още страдащи алкохолици. А не да си мисля, че като съм спрял с пиенето мога да си гледам телевизията или да се отдам на другите разнообразни форми на така наречения нормален живот. Лошо няма, но дори и да съм забравил каква е болестта ми и какво лечението – то това забравяне няма да ме излекува.
След тази една година ми се даде шанс да общувам с възстановил се алкохолик. Трезв събрат, работил духовната програма и получил духовно пробуждане. Тогава проумях какво точно ми е липсвало и че точно това нещо го искам и за себе си. И съм готов да мина през девет земи и да отида в десетата, за да го получа.
Обаче пък останах сам. Моят приятел не беше съгласен, че сме били на погрешен път. Че под алкохола и под простата сухота има нещо много повече. Три месеца обикалях като куче. Не спирах да слушам АА-спикери, които единствено прогонваха отчайващото чувство за самота, което ме връхлиташе постоянно. Вечер не можех да заспя, ако не слушам трезвите събратя да се изказват на сбирка и веднага се събуждах, когато свършеше записа. Не исках да бъда повече сам. Пробвах да предам посланието на един добре развит алкохолик, който остана около три дена сух, след което се запи и се опита да подпали апартамента на бившата си жена. Тогава разбрах, че не мога да контролирам, нито съм отговорен за чуждата болест и чуждото възстановяване. Бях отговорен за това, което мога да направя аз, а резултатите не зависеха от мене. Не се стеснявах да заговоря тресящи се развалини. Не ме интересуваше кой може да ме чуе и какво може да си помисли за мене. Така бях отчаян и така исках да направя нещо, за да подобря положението си.
През това време не спирах да работя по стъпките заедно с възстановил се събрат алкохолик. Работещ активно по Духовната програма. Направих четвърта и пета стъпки. Не спирах да пиша ежедневни анализи, да се моля, да медитирам, да участвам в сбирки по интернет, да пиша постове във форума. Междувременно опитах някои плахи извинения. Върнах едни пари и си признах кофти деяния. Тогава започнаха да ме връхлитат случайности /какво ли пък е това случайност?/ една след друга.
Свързах се със събрат, който беше готов да работи по Програмата. Почнахме редовни сбирки. Само двамата.
След няколко месеца, случайно, се отвори сбирка в Психиатрична клиника, която почнах да посещавам редовно. Там се запознах с много събратя като мен. Благодаря на всеки един от тях. И ще продължавам реално да правя опити да се отблагодарявам. Без постоянните ми срещи с други алкохолици, не знам как бих издаянил. Пък защо е нужно да се мъча, като може и да ми бъде приятно. Тогава не ги разбирах тези работи. Нищо не разбирах. Просто действах, защото нямах друг избор. Беше ми предложено да правя това и аз го правех, без много да се обяснявам. Бях готов да направя всичко, за да получа това духовно пробуждане.
След още година се отвори и друга сбирка, която също посещавам редовно. Растем по сила и брой. Чак се изненадвам като правя тази равносметка със случващото се с мен и около мен – година и девет месеца след като се захванах с Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм.
Дните ми не са станали по малко натоварени. Понякога напрежението е огромно, умората предизвиква раздразнение, болната глава започва да пали на четвърт оборот, парите не стигат, горивото скача, колата вие, някой се хили фалшиво, друг не ме е разбрал, трети не ме е оценил, приятелката има собствено виждане по някои въпроси и т.н. Изобщо един нормален ден, за един недотамнормален човек. Усетих полъха на свободата – не отсъствие на буря, а покой насред бурята. Не бих могъл да живея – с алкохол, или без алкохол – ако го нямаше Братството и ако я нямаше Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм. И съответно – ако не се бях хванал като удавник за тях и не бях почнал да действам.
Сега преценявам за себе си, че ми се дадоха уникални възможности, щом почнах да действам. Те непрекъснато се разширяват, щом продължавам да действам. Този пост е също действие по собственото ми възстановяване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите