|
СУТРИНТА НА 23.
ЧУВСТВАМ СЕ КАТО ОБИДЕНО ДЕТЕ ИЛИ ПОНЕ ТАКА СЕ ЧУВСТВАХ СНОЩИ. ОБИДЕН СЪМ НА ..... СТРАШНО ЧУВСТВО. ЗАДЕТО ПО-МИНАЛАТА ВЕЧЕР МИ КАЗА, ЧЕ СЕ ДРАЗНИЛА ОТ ТОВА, ЧЕ Й МРЪНКАМ ДА НЕ СЕ ШАШКА.
ВЧЕРА ГО УСЕТИХ СЛЕДОБЕД МНОГО СИЛНО. МОЖЕ ДА Е ОТ УМОРАТА. НЕ ИСКАХ ДА Й СЕ ОБАЖДАМ. ПУСНАХ Й ЕСЕМЕС ПО ОБЕД, ЗА ДА Я ОКУРАЖА. ВЕЧЕРТА НАРОЧНО НЕ ИСКАХ ДА Й СЕ ОБАДЯ. ФОРМА НА ПРИНУДА. РЕАКЦИЯ НА ОБИДАТА. НА СТРАХА МИ, ЧЕ ЩЕ БЪДА ИЗОСТАВЕН. ТО ТОЧНО ТАКА СЕ ПОЧУВСТВАХ. ВИКАМ СИ - ТО НЯМА ДА Е ВЪЗМОЖНО ДА ЖИВЕЯ С ТОЗИ ЧОВЕК. КАК ТАКА ЩЕ СЕ ОТНАСЯ ПО ТОЗИ НАЧИН С МЕНЕ. И СЕ СКАПАХ. ПОСЛЕ КАТО СЕ ПРИБИРАХ И СЕ ЗАГЛЕЖДАМ В ДРУГИ ЖЕНИ. БОЛЕСТТА МИ ВЕДНАГА МЕ ГОНИ. ТОЗИ СТРАХ, ЧЕ ЩЕ ОСТАНА САМ, ЧЕ НЯМА ДА БЪДА ПРИЕТ, ЧЕ ЩЕ БЪДА ОТХВЪРЛЕН, ЧЕ НЕ СЪМ ХАРЕСВАН. ВЕДНАГА МЕ ПОДГОНВА. НИКОГА НЕ СЪМ СИ ПОЗВОЛЯВАЛ ДА ОСТАНА САМ ЗА МАЛКО. БЕЗ ДА ИМАМ НЯКАКВА ЖЕНА. КЪДЕ ТИ.
ГОНЕНИ ОТ СТОТИЦИ ФОРМИ НА СТРАХОВЕ, САМОЗАБЛУДИ, САМОСЪЖАЛЕНИЯ.
И ТОВА САМОСЪЖАЛЕНИЕ ГО ПОЧУВСТВАХ СЪС СТРАХОТНА СИЛА. .. МИ СЕ ОБАДИ КЪСНО. ВЕЧЕ БЯХ РЕШИЛ, ЧЕ НЯМА ДА Й СЕ ОБАЖДАМ. НАПУК. РЕАКЦИЯ. ИЗНУДВАНЕ. ОБИДЕН. ОТХВЪРЛЕН. АЗ ПРЪВ ЩЕ ТЕ ОТХВЪРЛЯ. НЕ МОЖЕ ДА МЕ ИЗОСТАВЯШ ТАКА.
ПЪК ВСИЧКО Е ОТ ЕДНА ДРЕБОЛИЯ ПОЧНАЛО - МОМИЧЕТО ......, ИЗТОРМОЗЕНО ОТ СТРАХ ПО ..........., ОТ ПРЕУМОРА И НАПРЕЖЕНИЕ. И МОЯ МИЛОСТ НЕЩО НЕ ОДОБРЯВА НЕЙНОТО ПОВЕДЕНИЕ И ДЪРЖАНИЕ. ЗАБРАВЯМ КАКВО СЪМ Й ПРИЧИНИЛ. ЧЕ САМО МОГА ДА СЕ МОЛЯ ДА РАЗБИРАМ, А НЕ ДА БЪДА РАЗБИРАН. ДА ОБИЧАМ, А НЕ ДА БЪДА ОБИЧАН. ДА СЕ МОЛЯ ЗА ВЪЗМОЖНОСТИ ДА ИЗКУПЯ ВИНАТА СИ.
БЪРЗО СЕ ЗАБРАВЯ ВСИЧКО. ОТНОВО СТЪПВАМ НА КОНТРОЛА И ИСКАМ ДА ПОСТИГНА НЕЩО. НА СТО ПРОЦЕНТА. ИЗОБЩО ТОЗИ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ПОСТЪПВА И ДА ПРАВИ ТОЧНО КАКВОТО ИСКАМ. НЕ СТАВА ВЕЧЕ ВЪПРОС ЗА СВОБОДЕН ЧОВЕК, А ЗА ЗАЛОЖНИК, ЗА РОБ, ЗА РОБОТ. ВСЕ ЕДНО ГЛЕДАМ ТЕЛЕВИЗИЯ И ИСКАМ АКТЬОРА ДА ИГРАЕ ТОЧНО ПО МОЯ СЦЕНАРИЙ. ТО ПОВЕЧЕТО ФИЛМИ СА НАПРАВЕНИ ТАКА - ДА УЛАВЯТ ЖЕЛАНИЯТА НА ТЕЗИ, КОИТО ГЛЕДАТ, И ДА ГИ ИЗПЪЛНЯВАТ. ВСИЧКО НАОКОЛО Е ФИЛМ. АЗ СИ ИГРАЯ НА ГОСПОД, ПРАВЯ СЕ НА ГОСПОД И РЕЖИСИРАМ, ПИША СЦЕНАРИЯ. УЖ РАБОТЯ ПРОГРАМА, А БОЛЕСТТА СИ СТОИ. МАЛКО СЕ Е ПРОМЕНИЛА. СТАНАЛА Е МНОГО ПО-СИЛНА, ПО-НЕВИДИМА. АКО СЕГА МЕ НАБАРА - НЯМА ДА ИМА МЪРДАНЕ.
САМОСЪЖАЛЕНИЕТО - ФИЗИЧЕСКИ ГО УСЕТИХ. СЛАДКАТА БОЛКА В ГЪРДИТЕ. КАТО НАРКОТИК Е САМОСЪЖАЛЕНИЕТО. ТАКОВА ЕДНО ПОЗОРНО ВАЛЯНЕ В СОБСТВЕНИТЕ ГОВНА, НО ДОРИ ПРИЯТНО. ОПИВА, ЗАМАЙВА.
СТРАШНА РАБОТА.
МОИТЕ НЕДОСТАТЪЦИ ДОВЕДОХА ВСИЧКО ТОВА, НО ПРОДЪЛЖАВАМ ДА НАСТОЯВАМ, ЧЕ ПО-ВИНОВНИ СА ДРУГИТЕ. ДОРИ ДА ВИЖДАМ, ЧЕ АЗ СЪМ ВИНОВЕН - ДРУГИТЕ ТРЯБВА ДА ВЗЕМАТ ДА МИСЛЯТ ЗА МЕНЕ И ДА МИ УГАЖДАТ. ЛЕЛЕЕЕ. ТОЧНО КАКТО Е НАПИСАНО В ПЕТА ГЛАВА. АМА ТОЧНО. СЛЕДВАЩИЯТ ПЪТ ПО-САМОПОЖЕРТВОВАТЕЛЕН И СНИЗХОДИТЕЛЕН. ОБАЧЕ ВИНАГИ КОРИСТЕН. НАЧЕРТАЛ СЪМ КАКВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО И ДЕЙСТВАМ ПО НЕГОВОТО ПОСТИГАНЕ. НЯМА ОТЪРВАНЕ.
БЕЗ ТАЗИ ПРОГРАМА НЕ ВИЖДАМ НИКАКЪВ ИЗХОД. ТАЗИ БОЛЕСТ СЕ ПОДОБРЯВА, СТАВА ОТ СИЛНА ПО-СИЛНА. ОТ НЕВИДИМА ПО-НЕВИДИМА. ПРОНИКВА КАТО ТЪНКИ ЖИЦИ. СТАВА ОПТИЧНА И ДОРИ БЕЗЖИЧНА. ПРОКАРВА НАВСЯКЪДЕ СВОИТЕ ЛИНИИ И СЕ ОКОПАВА. ПОДГОТВЯ БУНКЕРИ, КОМАНДНИ ЦЕНТРОВЕ, ЗАРЕЖДА ВЗРИВОВЕ, СТРОИ ЗАТВОРИ И ФАБРИКИ ЗА БОДЛИВА ТЕЛ. И ТОВА ВСИЧКО, ДОКАТО АЗ СИ МИСЛЯ, ЧЕ СЪМ ТРЕЗВ И СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАМ. ТЯ СТРОИ ЗАВОДИ ЗА ТАНКОВЕ И САМОЛЕТИ. ИЗПОЛЗВА ВСИЧКО ТОВА, КОЕТО АЗ ИЗПОЛЗВАМ. ГЛЕДА С МОИТЕ ОЧИ, СЛУША С МОИТЕ УШИ. ТРУПА. НЕЩО НЕОПИСУЕМО. И СЕ ПРАВИ ЧЕ Я НЯМА. АМИ АЗ СЪМ ВЕЧЕ ДОБРЕ. ТОЛКОВА ВРЕМЕ НЕ СЪМ ПИЛ. НЕ МИСЛЯ ЗА ПИЕНЕ. ВЕЧЕ МОГА С НОРМАЛНИТЕ ХОРА ДА ХОДЯ ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАМ. ДАЛИ ВЕЧЕ НЕ Е ВРЕМЕ ДА СИ ЗАЖИВЕЯ НОРМАЛНИЯ ЖИВОТ. АМИ ДАЛИ ПЪК НЕ СЕ ОПРАВИХ.
ПРЕДАВАНЕ ВСЕКИ ДЕН. ВСЕКИ ДЕН ПРЕД ПЪРВА СТЪПКА - БЕЗСИЛЕН СЪМ ПРЕД АЛКОХОЛА, ЖИВОТЪТ МИ Е НЕУПРАВЛЯЕМ. БЕЗСИЛЕН СЪМ – НЕ ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА ПИЯ, НЕ ЧЕ НЯМА ДА ПИЯ – ЩЕ ПИЯ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ГО ИСКАМ ИЛИ НЕ ГО ИСКАМ. НЕЗАВИСИМО ЗА КАКВО СИ МИСЛЯ ИЛИ ЗА КАКВО СИ МИСЛЯ, ЧЕ СИ МИСЛЯ ИЛИ НЕ СИ МИСЛЯ. РАНО ИЛИ КЪСНО. КОЛКОТО ПО-КЪСНО, ТОЛКОВА ПО-МРЪСНО. НАЙ-ИЗПЕРКАЛИТЕ ХОРА, КОИТО ПОЗНАВАМ, СА АЛКОХОЛИЦИТЕ, КОИТО СА СТИСНАЛИ ЗЪБИ И СА СПРЕЛИ ДА ПИЯТ. ЕЙ ТАКА – НА ИНАТ. ГРРРРРРРРРРРРРР.
ВТОРА СТЪПКА - НЯМАМ ЗДРАВ РАЗУМ - САМО СИЛА ПО-ВИСША ОТ МЕН, МОЖЕ ДА МИ ВЪРНЕ ЗДРАВОМИСЛИЕТО. ТОЛКОВА МОГА ДА ПОЛУДЕЯ, ДОРИ БЕЗ ДА РАЗБЕРА, ЧЕ САМ ДА ПОЧНА ДА СЕ БЛЪСКАМ С ЧУК ПО ГЛАВАТА, ДА ЛЯГАМ ВЪРХУ ГОРЕЩИ КОТЛОНИ, ДА СИ ВРЪЗВАМ И СТЯГАМ ВЪЖЕТО НА ВРАТА И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ТЪРСЯ ВРАГЪТ ОТВЪН. ПО-ВИНОВНИ СА МИ ДРУГИТЕ. ТЕ ГРЕШАТ. ТЕ НЕ МЕ ОБИЧАТ. ТЕ НЕ МЕ ОЦЕНЯВАТ. ТЕ НЕ МЕ ПРИЗНАВАТ. ТЕ НЕ ЗНАЯТ КАКВО ПРАВЯТ И КОЛКО МНОГО ЩЕ СТРАДАТ, КОГАТО МЕ НЯМА. КОГАТО РАЗБЕРАТ КАКЪВ ЧОВЕК СА ИЗГУБИЛИ. ЛЕЛЕЕЕЕ.
И СИ МИСЛЯ, ЧЕ ЖИВЕЯ. РОВЯ СЕ В ОГРОМНИТЕ ХРАНИЛИЩА НА ПАМЕТТА СИ - МИНАЛОТО. ОТТАМ ПРЕНАСЯМ СЪС СТРАХОТНА СКОРОСТ СЛУЧКИ И СЦЕНАРИИ - ПРОЕКТИРАМ ГИ И ГИ АСФАЛТИРАМ ПРЕД СЕБЕ СИ. ТРЯБВА ДА МИНА ПО ТОВА И ДА СЕ СЛУЧИ ТОЧНО ТОВА - АКО НЕ СЕ СЛУЧИ - МЪКАААА. САМОСЪЖАЛЕНИЕ. БОЛКА. ОТЧАЯНИЕ. И ТОВА ЛИ Е ЖИВОТА - ДА ВЛАЧА ОТНОВО И ОТНОВО УМРЕЛИЯТ ТРУП НА МИНАЛОТО. ДА ГО СЛАГАМ ОТПРЕДЕ СИ И ДА ИСКАМ ДА СЕ СЛУЧВА ТОЧНО ТОВА, КОЕТО Е НАПИСАЛА БОЛНАТА МИ ГЛАВА. ТОВА ЛИ СЪЗДАВАМ. АМИ КАК ДА НЕ Е СЪЩЕСТВЕНА
ТРЕТАТА СТЪПКА - ОСТАВИХМЕ ВОЛЯТА И ЖИВОТА СИ В РЪЦЕТЕ НА БОГ, ТАКА КАКТО ГО РАЗБИРАМЕ. АКО НЕ ГО НАПРАВЯ - НИКОГА, АМА НИКОГА, НЯМА ДА СЪМ ЖИВЯЛ. НЯМА ДА ОСТАВЯ НА ЖИВОТА ДА СЕ СЛУЧВА И ДА УЧАСТВАМ В НЕГО, А ЩЕ ПРАВЯ СОБСТВЕНИТЕ СИ ЖАЛКИ ПЛАНОВЕ, ЩЕ СЕ БЪХТЯ ЗА ТЯХНОТО НЕВЪЗМОЖНО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ И ЩЕ СЕ ВАЛЯМ В МЪКАТА НА НЕСБЪДНАТИТЕ СИ АБСУРДИ. ТОВА ЛИ Е ЖИВОТА? НЕЕЕЕЕ. ТОВА СИ Е ЧИСТА СМЪРТ. ДОРИ СМЪРТТА Е НЯКАКВО ОСВОБОЖДЕНИЕ. СМЪРТТА Е ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ВСИЧКИ ТЕЗИ СЦЕНАРИИ И МОЖЕ ДА БЪДЕ ЖИВИТЕЛНА. АКО СЕ ОСТАВИ НАСТРАНА БОЛНАТА МАШИНА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА СЕРИЙНИ, БЛУДКАВИ, СИВКАВИ, ЕДНАКВИ СЦЕНАРИИ. КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ОСЪЩЕСТВЯТ ПО МОЯ РЕЖИСУРА, МОЯ МУЗИКА, КАМЕРА И В ГЛАВНАТА РОЛЯ. ВСИЧКО ТОВА СА МАРИОНЕТКИ, КОИТО СЕ МЕСТЯТ ОТ МОИТЕ ПРЪСТИ. ТОВА Е НЕЩО МНОГО ПО-КОФТИ ОТ ОБИКНОВЕНАТА СКУКА. ТОВА Е МУМИФИКАЦИЯ.
ТВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО.
АЛКОХОЛЪТ Е В БОТИЛКИ, АЛКОХОЛИЗМЪТ СИ Е В МЕНЕ.
КАКТО КАЗВАТ ВСИЧКИ СПИКЕРИ – АЗ ИМАМ
THINKING PROBLEM, NOT DRINKING PROBLEM.
Addiction is a thinking problem
before it becomes a drinking problem.
Опрайхме уж дринкинг проблема, ами тинкинг проблема? Или да го набутам под чергата и да се правя, че не аз съм пръднал. Защото намирисва.
Затова трябва да достигна до причините и условията. Да се поразровя в себе си и да потърся там моята болест. Хоп. Да направя инвентаризация. Самият аз съм причинител на собствените си проблеми. Мойто аз – цялата индустрия на болестта ми. Поне мога да й кажа – виждам те!
Пета стъпка – да направя опит да призная пред всички вас, поне нещо. Може да е малко, но да направя нещо. Да призная истинската същност на своите грешки.
И така да се надявам, че показвам готовност да бъда освободен от тези недостатъци на характера си. Да си дам малко почивка. Стотиците форми на страхове, самозаблуди и самосъжаления ме гонят непрестанно. Продължавам да настъпвам хората и те се бунтуват. И ми го връщат. И омагьосаният кръг на неизбежната причина и следствие се затваря. Пак тичай. Бързо.
Имам нужда от малко почивка. Затова ще се захвана още по-яко по Стъпките
Да прилагам тези принципи във всичките си дела
|
алкохол, алкохолизъм, Програма за възстановяване
