|
Имам бая приятели алкохолици, които с различни методи и тактики не пият в момента. Някои от тях повече от година.
Оня ден говоря с един от тях и той ми вика – Абе брадъре, защо някои като спрат да пият и почват да трезвеят и здравеят, пък аз тресея и зверея?
Поопулих се и го попитах – Какво е това тресея и зверея бе?
Той – Ами не пия, пък се треса. Пие ми се, две не виждам. Допълнително съм разтърсен от страхове, самосъжаления и угризения. Не мога място да си намеря, а и от къщи не мога да изляза. Мисля си, че всички мене гледат и ме сочат с пръст. Така са ми натегнати нервите от опъване и напъване, че врътна всеки момент. Затова моето е тресеене. Пък зверея, защото понякога крещя зверски. Направо рева като тигър. От зор. Зъбя се, пуля се и сухожилията ми пращят от напъване. Облещил съм се рева като звяр. Зверея. В процес на прогресивно озверяване.
И най-шибаното – Няколко пъти вече, през последните години, пробвам по същия начин. И знаеш ли какво се случва? След няколко месеца се усещам с чаша в ръка и пия вече второто!?! Чак тогава ми се намества чивията. Ама вече е много късно. А преди това няма нищо – амнезия. И не е като това дето четохме за онзи, който бъркал уискито с мляко. Не е като онзи, на който му дошла идеята да изпие няколко коктейла. При мене просто е празно. Амнезия. Няма ме. Изведнъж разбирам, че вече пия. И се чудя какво става! Можеш ли да ми повярваш!!!???
Аз – Мога, що да не мога. Нали в същата тази глава пише за странните бели петна. За лудостта, срещу която не можем да включим никаква воля. С каква лекота надигах шишето, само два часа след като се кълнях с цялата си искреност, че няма да пия за вечни времена.
Авера – Човек!!! Ти знаеш ли, че колкото и да не искам да пия, не съм разбрал как съм пил! И вече е късно! Можеш ли да разбереш, че аз самият се чудя и не мога да разбера! Кажи ми как може някои хора просто да кажат – няма да пия и да не пият! Пък аз да се треса месеци наред и в един момент да се осъзная на втората чаша?
Аз – имам някакъв отговор. До този момент не ти харесва. И в момента няма да ти твърдя, че това е най-вярното. Но ти самият го изпитваш на гърба си вече повече от година. Не искам да ми се връзваш, ако не харесаш това, което ти говоря. Нали чете Голямата книга. Там цитират Юнг да отговаря на подобен въпрос на един пичага като нас: “Имате психиката на хроничен алкохолик. Не съм виждал дори един единствен случай на възстановяване, когато психиката е променена до такава степен, до каквато е променена вашата.” Един единствен случай не бил виждал. И по нататък: „При доста хора методите, които прилагам, се оказват успешни, но никога не съм постигал успех при алкохолици от вашия тип.“
Значи Юнг е разделил алкохолиците на някакви типове и определен тип са безнадеждни. Нали така?
Авера – Да.
Аз. Гледай сега накъде върви мисълта ми и отново ти подчертавам, че това е лично мое мнение и с него не искам да те ангажирам по никакъв начин. Ако не харесваш мнението ми, няма нужда да ми се сърдиш. Искам да си останем приятели.
Ето какво пише по въпроса доктор Силкуърт. Лекар, който се е занимавал с над 40 000 зависими. Представи си цифрата. 'Тези хора не пиеха, за да избягат; те пиеха, за да преодолеят едно желание, което бе извън умствения им контрол'.
Силкуърт казва, че това желание за пиене е извън нашият умствен контрол. Според мен той говори за същият този безнадежден тип алкохолици. Защото както ти отбеляза има пиячи, които като спрат да пият и почват да трезвеят и здравеят, пък ние с тебе тресеем и звереем.
И този същият доктор казва, че за такива като нас „Празните емоционални призиви рядко помагат“
Авера – Какво е това празни емоционални призиви?
Аз – например да ми викат нещо от сорта на „Как можа пак! Не помисли ли за мене, за родителите си! Не виждаш ли какво си причиняваш!“
Авера ме прекъсна – Ясно – Не те ли е срам! Къв човек си! Като съседа, на когото убивах кучето, защото ме дразнеше с лая си, а той не смееше да излезе навънка да не почна него. Тогава здраво бях озверял. Чак след време почна емоционално да призовава – Не те ли е срам! Да утрепеш кучето. Какво ти е направило! Празни призиви.
Аз – да бе. То и хората ни смятат за чисто луди. Така обича да се изразява моят авер Лъкито. Чисто луд. И са напълно прави. Та празните емоционални призиви не могат да ни спрат. Нас. Такива като нас.
Както казва моята сестра-близначка Соня - „Хич не говори добре за тебе, че приличаш толкова много на мене!“
Естествено, че има и тип пиячи или вид алкохолици, които нямат нашите проблеми. Те като спрат и са шестица. Трезвеят и здравеят на корем. Не им трябва нищо особено. Могат и да не пият, стига да поискат. И нататък животът им се оправя. Аз знам и виждам такива хора. За тях не е задължително да предприемат някакви сериозни мерки. Но за алкохолиците от безнадеждния тип – като нас, половинчатите неща не ни водят доникъде. Рано или късно се осъзнаваме с чаша в ръка. Или пък годин наред тресеем и звереем. Валяме се в ужас и страх. Проблемите ни стават невероятно трудни за разрешаване. Самосъжалението ни дърпа на дъното, където лазим в безпомощна самозаблуда. Така сме ние. Естествено, че никой който е като нас не може да разбере чувството. Както аз не мога да разбера чувството на раждащата жена. Просто не съм такъв тип човек. И няма какво да си споделя с родилката, относно чудото на майчинството. Ама май се отвлякох в теории. Болката, брадъре. Не се търпи, нали. Как те разбирам. Как след една година тресеене и звереене исках да сложа край на всичко това. Дали да скоча от петия етаж, да се трясна с колата. Гадно ще е да се беся. Който ме намери, цял живот ще е изтормозен. Първият човек, който ме нарече алкохолик и на когото се обидих жестоко, се обеди преди около десетина години. Бог да го прости и да ме извинява, че го споменавам. И да ме извинява за всичко. Често се сещам как му се развиках пред хората, че ми вика алкохолик. Къв алкохолик съм аз. Намерили го след две седмици. Представи си картинката.
За безнадеждният тип се говори и в Четвърта глава, ако се сещаш. Нали преди ме питаше – аз алкохолик ли съм? Сам трябва да си отговориш. Ето един прост тест: „Ако откриете, когато искрено го пожелаете, че не можете изцяло да се откажете или че когато пиете, не сте в състояние да контролирате изпитото количество, тогава вероятно сте алкохолик. Ако случаят е такъв, вероятно страдате от заболяване, което може да бъде превъзмогнато само от духовен опит.“
Духовен опит. За нас, които сме безнадеждни. „...но да продължава както преди за него е равностойно на катастрофа, особено ако е алкохолик от безнадеждният тип. Да бъде обречен на алкохолна смърт или да живее на духовна основа, са алтернативи, които не винаги се приемат лесно.“
Ето това е алтернативата за безнадеждният тип алкохолик. Не е лесно. Този като нас, който като спре вместо да трезвее и здравее, започва тепърва да тресее и зверее. И накрая почва да не му се живее. Само такъв тип може да ни разбере нас. И само за такъв тип са нашите предложения.
В Трета глава има много удобно цитатче: „Много от нас си мислеха, че имат силни характери. Имахме огромно желание да спрем за винаги. И все пак открихме, че това е невъзможно. Това е объркващата страна на алкохолизма, такъв, какъвто го познаваме - невъзможността да оставим алкохола настрана, колкото и големи да са потребността или желанието за това.“
И то перфектно ме описва мене. Объркващата страна. Колкото и силно да желаем, не можем да спрем. Това е парадокс. Нали? Особено за нормалните хора или за типовете, които си оправят проблемите, когато спрат. Ама за нас явно не е така. Затова не бива да си мислим, че някой като можал и ние трябва да можем. Както знаеш, доста хора познавам, които са спрели по най-различни начини. Този който ни запозна например, вече две години няма проблеми. Без лечение. Ама не е като мен. Не е като теб. Радвам му се. Знаеш, че съм споделил с него какво правя и защо го правя. Знаеш, че дори в началото му се обиждах, че не искаше да вървим заедно по този път, но после ми мина. Благодарен съм, че беше с мен толкова време. Иначе тресеещото ми се звереене нямаше да продължи една година. Направо щях да се подкарвам. След това ми се изясниха нещата. Че не всички са като мене, но който е като мене – може би, може би, може би няма друга алтернатива. Ама не е моя работа. Виж, че не настоявам да има един едиснствен начин. Всеки сам си решава. Моят изпитателски период приключи.
В Трета глава се коментират становищата и на други лекари и психиатри, които са съгласни с тези заключения. Знаеш, че аз не чета научни книги. Вече. Повечето неща ги знам от опит, от споделено, от спикери с по тридесет-четиридесет години трезвост. Възстановени алкохолици. Така се представят. Болни от алкохолизъм, а не имаше проблеми с пиенето. Особено натъртват на това, че нямат проблеми с пиенето. Проблемите им се появили след като спрели пиенето. Имали проблеми с мисленето и с живота. Тези хора ме привличат с невероятното си спокойствие и сила. И Голямата книга страшно уважават. Пак от Третата глава: „Много лекари и психиатри са съгласни с нашите заключения. Един от тези хора, щатен сътрудник на световно известна болница, наскоро направи това изявление пред някои от нас: “Това, което говорите за общата безнадеждност на състоянието на средния алкохолик, е по мое мнение правилно. Що се отнася до двама от вас, с чийто истории съм запознат, без никакво съмнение състоянието ви бе 100% безнадеждно, ако изключим помощ свише. Ако бяхте поискали да ви приемем за лечение в тази болница, ако можех да го избера, аз бих отказал. Хората като вас имат прекалено сърцераздирателен ефект. Въпреки че не съм религиозен, дълбоко уважавам духовния подход при случай като вашите. За повечето случаи на практика няма друг изход.”
Безнадеждност брадъре, безнадеждност. Нека да не се сърдим на тези, които не разбират това безнадеждно състяние. Просто защото да го разбереш, означава да го изпиташ. Ти лазиш на сухото дъно вече три месеца повече от мене. Много по-силен индивид си от мен.
Авера – Да бе, ама кога ли пак ще се отръскам глава и ще видя, че съм наченал шишето?
Аз – кой знай? Ама тука идва любимото ми цитиране от Единадесета глава. То винаги ми показва, че има разлика между алкохол и алкохолизъм. Че аз съм болен от алкохолизъм и тепърва почват проблемите. Ако само си мисля, че с едното непиене ще стане. Много хубаво си го измислил – тресеене и звереене. Глей ся и после ще ти разкажа една история от днеска: „Понякога някой тежък пияч, който в момента не пие, казва: „Алкохолът въобще не ми липсва. Чувствам се по-добре. Работя по-добре. Живея по-добре.” Като бивши проблемни пиячи ние се усмихвахме на подобни изявления. Знаем, че нашият приятел е като малко момченце, което си подсвирква в тъмнината, за да прогони страха. Той сам се заблуждава. Дълбоко в себе си би дал всичко, за да може да гаврътне пет-шест чашки, без да трябва да носи последствията. След известно време отново ще опита старата игра, защото без алкохола се чувства нещастен. Не може да си представи живота без алкохол. Някой ден няма да е в състояние да си представи живота както с алкохол, така и без него. Тогава ще опознае самотата, както много малко хора я познават. Ще се намери на ръба на пропастта. Ще поиска краят му да дойде.“
Виж сега. Нали от една година и три месеца си сам. И аз бях така. Много малко хора познават самотата, както ние я познаваме. Много малко хора познават страха като нас. Ние самите сме страх. Без алкохолът сме нещастни. Само се залъгваме. И знаеш добре, че денят, в който животът е невъзможен, без алкохол и с алкохол, е тука. Аз изпитах този ден. Той стана цяла вечност. Отчайваща вечност. Мисля, че ме разбираш. Само, който е бил като мене, може да ме разбере. Не претендирам никой друг да ме разбира. Нито ти налагам на тебе. Вярвам, че няма да приемеш всичко това като проява на лош вкус. Познаваш ме добре. Не съм съвсем нетактичен. Освен това няма начин да те задължа да направиш нещо, което не искаш. Нито съм ти шеф, нито бих го направил. Дори и да можех. Както често ти казвам – така помагам единствено на себе си и друг келепир нямам. Последният път, след четири часа сладки разговори върху Мнението на лекаря, се прибрах и спах като къпан. За това ти говоря.
Днеска бях в един току-що дооправящ се офис. Няколко млади дами на възраст между 19 и малко нагоре, правеха списък за покупки. Тържествено откриване на терасата след около два часа и половина. Ще се пече на барбекю и други неща. Тръгнаха за метро. Та едно момче, фаянсаджийче, скромно казваше какво ще пият неговите хора. Стек ариана. Плахо поръча шише водка. Мацките не са в час с количествата, а младежите не смеят да си заръчат. Подозрително се пробуди старата искра в мене и попитах – Колко сте човека бе? Те ми казаха. Аз – недейта смята жените и децата и освен това мене не ме слагайте. Защото този стек и това шише само за мен няма да стигне. Я вземи на момчетата две литровки, най-малко. Вземи им стека с двулитрови ариани, като се срамят от Бекса. И айде аз да багам, че почнах да поръчвам като за себе си. Че пиенето няма да им стигне. Аз като се запасявах, трябваше да има винаги много отгоре. То пак не беше достатъчно, ама как мога да го обясня. И ако взема да се задържа още малко, не отговарям дали няма да се залепя уж да правя барбекюто. Така в Търновския балкан въртях десет часа чеверме. После нищо не хапнах, но просто ми трябваше алиби да пия от сутринта. Никой не проумя как един индивид може без да мръдне да се пече на здрава жарава десет часа. Те не са от моят тип. Хептен. Не могат да проумеят за какво става въпрос.
Ми твае. Тя тази тема край няма да има. И пак ти повтарям, брадъре – не си мисли, че си задължен нещо да правиш или да не правиш. Твоя си работа. Аз съм длъжен – като част от собственото си възстановяване, да споделя с тебе тези неща. Не го правя, за да ме харесаш или за да ме одобриш. Нали се сещаш, че няма да си първият, който ще се почувства обиден, че го занимавам с подобни глупави теми. Ама както ти казах – тва е на мегдана. Ако можеш другояче – действай. Ако ти писне от тресеене и звереене и искаш, само за проба, да ти покажа как работя Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм – ще го направя с удоволствие. Нали така спасявам себе си. Айде лека.
|
Алкохолик от безнадеждния тип, брадъре
