Здравей Новогодин,
Споделям напълно изразеното от теб. Това се потвърди и от моята практика като един от предприелите преди една година мерки за лечение в АА. Бил съм на повече от 150 сбирки, от които първите 90 с много редки изключения бяха непрекъснати. Тук се запознах с невероятни хора, които уважавам много заради големите усилия, които полагат, за да останат трезви. Повечето от тях са били и определят себе си за крайни алкохолици. Тежки са и последиците за тях. Загубили са работа, семейства, били са многократно на лечение, ползвали са професионална терапевтична помощ, опитвали са и други методи. От тях разбрах, че единствената програма, която в крайна сметка им се е оказара работеща, е АА. Познавам и други, които на определен етап от практикуването на програмата спират, повече не се появяват. При едни програмата просто не проработва и те се връщат назад. Други не я харесват и търсят други пътища за спасение. Срещам се с тях извън АА и споделяме това, за което и ти говориш. Моят случай е същият. Доколкото познавам тази програма също мисля, че тя е прекалено унифицирана. Бих допълнил. Най-правоверните й последователи я абсолютизират и аз ги разбирам защо е така. Защото им е помогнала, при тях действа. Трудно е да бъдат убедени, че АА не е абсолютната истина, единственото, което може да помогне.
Ти си прав в това, че ако "проработи при един, при трима, че и при четирима други не проработва". И наистина не болният е виновен според мен, че при него нещата не са проработили. При мен се оказа и аз сам стигнах до този извод, че съм се насочил към предписания, които не са за мен. Ще бъда още по-ясен: оказаха се неподходящи нито за възпитанието, нито за религиозните ми убеждения, социалния статус, а дори и семейното ми положение. Не открих, не почувствах онова необходимо съчетание от социално-психологично-биологични фактори, за които говориш и се знае.
Просто от един момент нещата вече не ми харесваха и казано простичко краката и сърцето ми не ме водеха към сбирките. Вече не ми помагаха, а напрягаха, пречеха. Резултатът от това бе моето лично, самостоятелно решение да спра и помисля за други алтернативни пътища. Лично аз вече не вярвах и не исках това еднообразие, изаднаквяване. Не исках да съм част от нещо, за което неуморно се твърди, че е последна инстанция за всички, които имат проблем с алкохола. Напуснали преди мен ми споделиха, че работата само с психиатър им се е оказала достатъчна. Познавам и такива, които работят при това успешно с терапевти. Това ми дава основание да мисля, че трябва да се признава и правото на всеки, който реши да търси спасение с друга стратегия за възстановяване. Точно това и аз правя. Пиша тук, чета и това ми помага. Вече се колебая дали да продължа да го правя, защото поне засега заради многото скандали и какво ли не още, излизам от така необходимото ми духовно равновесие. Имам нуждата да споделям, но по човешки начин. Правим го с някой стари приятели чрез лични бележки и това също ми помага. Но най-важното, което се опитвам да следвам е да се оповавам на Господ. Моята алтернатива е там. Вместо на сбирки ходя в храма, не пропускам празничните литургии, моля се за мен и същите като мен. Вярвам, че има и друг път, а той за мен е свързан най-вече във вярата ми в моя Бог, в самия мен, в семейството, в приятелите. Опитвам се да спазвам 10-те Божи заповеди, а най-вече да водя смислен живот. И ти си прав (при мен поне засега е така), че понякога и един смислен живот е съвсем достатъчен като форма на лечение, на поддържането на постоянно състояние на ремисия. Реших, че щеше да е крайно глупаво и нечестно да съм участник в театрална постановка с роля, която явно не бе за мен. В един момент се ужасих пред мисълта, че хора, които внушаваха, че са носители, доказателство за абсолютната истина, всъщност искат като тях да треперя години наред, че ако не вярвам в техния Бог, не си призная докрай, не идентифицирам като тях болестта си и не ходя като тях години на група, злото ще почука на прага ми. Не им повярвах. За мен от определен момент това бе нереалистично, вече ме потискаше, сковаваше и ми действаше осакатяващо. С горното не искам да казвам, че тези хора са лоши, неправи и т. н. Те са много добри и прави за себе си. От тях взех много неща, уважавам ги и им желая да продължат с успех да се борят. Те много ми помогнаха да се огледам, осъзная и разбера накъде съм се бил запътил. Само дето не проумяват, че всеки случай е индивидуален, че не всички се намират на едно и също стъпало на стълбита, че в крайна сметка има свобода на избора, има и алтернативи. Всяка от тях е добра, ако помага дори и с малко. АА е една от тях. Всеки сам избира какво лекарство да поеме. Аз го направих.